Членовете на БАНИ отпразнуваха 10-годишния юбилей от възстановяването на академията

Българската академия на науките и изкуствата отпразнува 10-годишнината от възстановяването си. Тържественото честване на юбилея стана на 7 ноември 2014 г. в парк-хотел „Москва", където се състоя и есенната сесия на Общото събрание на академията. Старт на програмата даде академичен хор „Гусла", който изпълни химна на Р България, химна на Добруджа „О, Добруджански край", марша на Западните покрайнини, „Тракийски кумир", марша на българските революционери от Македония „Изгрей зора на свободата".

Тези знакови патриотични песни повдигнаха духа в залата и всички присъстващи в залата запяха химна на БАНИ "Върви народе възродени". Актрисата Таня Дякова представи свой авторски есеистичен текст на българските будители през вековете, а водещата на тържествената част Анна Мария Гюзелева каза молитвата на БАНИ, създадена още през 1941 г.

 

Бяха прочетени поздравителни адреси от Българския Червен кръст, Сръбската кралска академия на науките и изкуствата и други институции. Председателят на БАНИ акад. проф. д-р Григор Велев изнесе доклад, в който проследи най-важните моменти от историята на академията и дейността й през последните 10 години. Акад. Велев припомни, че през 1937 г. за председател на БАН е избран акад. проф. д-р Богдан Филов. По примера на академии в други европейски страни той предприема реформа в структурата на академията. През 1941 г. акад. Филов предлага името на БАН да се промени в БАНИ (Българска академия на науките и изкуствата) с две отделения – за наука и за изкуство. През 1948 г. Политбюро на БКП взима решение да се закрие БАНИ като "средище на буржоазни и националистични възгледи". След незаконното закриване на академията, която според устава й може да бъде закрита само с решение на Общото й събрание, цялото имуществона БАНИ (придобито с дарения) е национализирано от държавата, а след товададено за ползване на новообразуваната партийно-държавна научна институция БАН, създадена по подобие на Съветската академия на науките.

През 2004 г. със съдебно решение БАНИ е възстановена със същия устав и същите почетни степени: академик, дописенчлен, член-наблюдател, почетен член и член благодател. Акад. Велев отбеляза, че БАНИ има клонове в университеските центрове в София, Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Велико Търново, Русе и Плевен, а също така и в Скопие. Презнастоящата юбилейна година БАНИ е организиралаи провела 14 научниконфеленциии форуми. Творчески колектив от български историци е започнал издаването на 15-томна "Българска национална история", два това вече на на книжния пазар.

Председателят на БАНИ изтъкна, че БАНИ издава няколко периодични издания – сп. "Българска медицина", "Български икономически преглед", "Летописи " и "Български месечник" (за литература, изкуство и култура). БАНИ издава и два електронни вестника - "Целокупна България" и "Глас на българите от Македония".
Акад. Велев отбеляза в доклада си и активната дейност на Театъра на словото към БАНИ , който редовно изнася спектакли за именити българи. Ръководител на театъра е акад. Йордан Каменов, а в екипа влизат актьорът Любомир Бъчваров, пианистът Валентин Стамов, актрисите Богдана Вульпе и Анна-Мария Гюзелева. Академичният театър създаде спектакъла "Греховната любов на Захари Зограф" в изпълнение на дописен член Любомир Бъчваров.

Академичният хор "Гусла" също осъществява много активна дейност. Съвместно с Агенция и Радио „Фокус" той възроди стари маршове, чиято история излезе в книгата „Маршове за честта и славата на България" с диск към нея.

БАНИ организира и няколко изложби, които предизвикаха голям публичен интерес. Академиците на БАНИ Георги Чапкънов, Иван Газдов и Георги Фотев станаха членове на Залцбургската академия.

На тазгодишното есенно Общо събрание в отделение „Наука" бяха приети 23-ма нови членове – петима академици, 13 дописни членове и петима член наблюдатели. Новите членове в отделение „Изкуство" са 13 – двама академика, шестима дописни членове петима член наблюдатели. В отделение „Гражданско общество" бяха приети двама член наблюдатели, икономистът Дянко Тодоров стана почетен член, а председателят на Българския лекарски съюз – Доктор Хонорис кауза на БАНИ. В академията бяха приети петима членове от чужбина: като академици- проф. Милойе Николич (диригент), проф. д-р Борислав Каменов (имунолог) и проф. д-р Радан Джодич (хирург) от Сърбия, както и проф. д-р Гемзе Кузеи от Турция. Специалистката по психология проф. д-р Матана Летчаронсомбит от Тайланд бе приета за дописен член. Повишение вот дописен член в академик получиха историкът проф. Пламен Павлов, писателката Галина Златарева, пианистката Султана Марковска (главен редактор на в. „Глас на българите от Македония"), писателят Йордан Каменов, илюзионистът Никола Петров – Корли, онкологът проф. д-р Искра Христозова, специалистът по трудовамедицина доц. д-р Никола Ананощев и специалистът по ветеринарна медицина проф. д-р Илия Цачев. Проф. д-р Невена Цачева бе повишена от член наблюдател в дописен член.

В момента в БАНИ членуват общо 400 изявени специалисти в различни области. В отделение "Изкуство"професорите са 107 – от тях 82 са академици, а 25 са дописни членове. Доцентите са 74- от тях двама са академици, 52-ма са дописни членове , а член наблюдателите са 20. В отделение "Изкуство" има 28 професори, от които 24 са академици.

Академичният съвет на Българската академия на науките и изкуствата отличи председателя на академията акад. проф. д- Григор Велев с Голямата награда на БАНИ „Свободния дух на България" за изключителни заслуги за възстановяването и развитието на БАНИ в изпълнение на нейната мисия за обединение на националния елит в името на Отечеството, както и за 55-годишната му научна, преподавателска и обществена дейност. Красивата бронзова статуетка е изработена от талантливия скулптор Адриан Новаков.

За особени заслуги във възстановяването и развитието на БАНИ, както и за значителни научни и творчески приноси с медал „Д-р Петър Берон" бяха отличени акад. Маргарита Каменова, акад. Миладин Апостолов, акад. Румен Леонидов, акад. Петко Тодоров, акад. Венко Александров, акад. Боян Лозанов, акад. Добрин Свинаров, акад. Иван Станков, акад. Славчо Панделиев, акад. Георги Маринов, акад. Филип Куманов, акад. Иван Газдов, акад. Емил Янев, акад. Пламен Павлов, акад. Валентин Бобевски. Медал „Петър Берон " получи и председателят на Българския Червен кръст Христо Григоров, който е Доктор Хонорис кауза на академията и неведнъж е помагал за осъществяването на родолюбиви инициативи. Високото отличие е и признание към д-р Григоров като дългогодишен ръководител на най-голямата хуманитарна организация в България и за изключителния му принос към утвърждаване на хуманитарните ценности.

След закриване на сесията на Общото събрание се проведе научна конференция, посветена на достиженията в профилактиката и терапията социално-значими заболявания с участието на акад. проф. д-р Надка Бояджиева и доц. д-р Жоржета Бочева.

От 19.30 часа се проведе тържествена вечеря в ресторанта на парк-хотел „Москва". Освен на вкусните блюда членовете на академията и гостите се насладиха на изпълненията на дописен член Маргарита Хранова, дописен член Хайгашод Агасян, акад. Антраник Арабаджиян-Астор, акад. Никола Петров-Корли и дъщеря му Деница, дописен член Валентин Стамов. Дописен член Костадин Георгиев-Калки разплака всички с разтърсващото си изпълнение на песен от Странджанския край.