БЪЛГАРСКИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ ФОРУМ ПОСВЕТИ ДЕКЕМВРИЙСКАТА СИ СБИРКА НА АКАД. ПРОФ. БОГДАН ФИЛОВ
Българският исторически форум към Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) посвети сбирката си през декември на научната, изследователска, обществена, политическа и държавна дейност на акад. проф. Богдан Филов. Форумът се състоя на 11 декември 2014 г. от 18:00 ч. в семинарната зала на академията "Акад. Емил Александров", която едва побра желаещите да чуят презантациите.
Главният секретар на БАНИ акад. Маргарита Каменова разказа за семейната среда и научните постижения на акад. Б. Филов. Учи класическа филология, археология и римска история в Германия (Вюрцбург, Лайпциг и Фрайбург), специализира в Бон, Париж и Рим. По време на войните (1912-1913 г. и 1915-1918 г.) предприема три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Врадарска Македония и Поморавието. Разкрива и спасява много паметници на културата. Прави разкопки и проучвания н софийските църкви „Св. София" , „Св. Георги" и Боянската църква. По-късно проучва и обнародва богатия могилен тракийски некропол при село Дуванлий до Пловдив и куполните гробници при Мезек край Свиленград. Участва във всички международни конгреси по византология. Организира IV-тия византоложки конгрес, проведен в София през 1934 г. През 1937 г. става председател на Българската академия на науките, която преобразува в Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) с две отделения – „Наука" и „Изкуство". Стана ясно, че акад. Филов е членувал в три престижни археологически института – в Берлин, Виена и в Руския императорски археологически институт в Цариград.. Талантливият учен е бил дописен член на 10 академии и дружества – Пруската академия на науките в Берлин, Баварската академия на науките в Мюнхен, Славянския институт "Н. Кондаков" в Прага, Археологическото дружество на Унгария в Будапеща, Комитета за византийски проучвания в Ню Йорк и др.
Акад. Филов е бил доктор Хонорис Кауза на университетите в Атина, Берлин, Падуа и Кралския университет в Будапеща. Той е основател и член на Съюза на българските учени, писатели и художници. Като министър на просвещението (1938-1942 г.) прокарва политика за по-широко преподаване на българската история в училище. Създава Патриотично-спортната творческа организация „Бранник" сред учащата младеж. Има много законодателни инициативи за укрепване и развитие на музейното дело и запазване на старините. В този период се провежда мащабно строителство и разкриване на основни училища и гимназии, включително в „новите земи" (само в Южна Добруджа се построяват 400 училища), Висше Техническо училище в София, строителство на Народната библиотека и др.
Председателят на БАНИ акад. проф. д-р Григор Велев направи исторически преглед на събитията през 30-те години наминалия век и назначаването на акад. Богдан Филов за министър-председател от цар Борис III. Той се спря на сложната обстановка по границата на България с Румъния, където в бойна готовност чакали 1 млн. немски войници. Българското правителство било пред дилемата към кого да се присъедини – към Антантата или към Тристранния пак. В крайна сметка надделява предложението на Германия – да върне на България Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Западните покрайнини. На 1 март 1941 г. българският министър-председател Богдан Филов подписва във Виена договор за присъединяването на България към Тристранния пакт. Установява се българска администрация във Вардарска Македония, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието. На 13 декември 1941 г. под натиска на Германия правителството на Филов обявява „Символична война" на САЩ и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г. След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Богдан Филов изпълнява функцията на регент на малолетния цар Симеон II, а малко по-късно влиза в избрания от 25-тото Обикновено народно събрание Регентски съвет. След Деветосептемврийският преврат Филов получава смъртна присъда от т. нар. Народен съд заедно с останалите регенти, министри и депутати, която е изпълнена на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Имуществото му е конфискувано, а научните титли – отнети.
Акад. Богдан Филов е реабилитиран научно на сесия на Археологическия институт през март 1990 г. Присъдата на народния съд е отменена с решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.
