БАНИ проведе дискусия за силата на словото и чистотата на българския език
В българските училища да се изучава старобългарски език по желание. Това предложи дописен член Валентин Стамов, директор на Института по журналистика към БАНИ, на дискусия на тема "Словото". Форумът се проведе на 16 декември 2014 г. (вторник) от 11 часа в семинарната зала на академията на името на акад. Емил Александров. Той бе организиран от Отделението по гражданско общество и държавност, Научният център „Медии и обществени комуникации" и Институтът по журналистика към Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ).
Валентин Стамов направи презантация на тема „Магнаурската школа – тлееща вековна тайна за изначалието на българското слово". Той разказа за високата подготовка в различни научни сфери, която е предлагало най-престижното висше училище във Византия през периода IX-XIV век. Лекторът припомни на аудиторията, че възпитаници на Магнаурската школа са били такива личности като Константин-Кирил Философ, Цар Симеон Велики, Боян Мага, поп Богомил, Василий Врач и др.
Орлин Стефанов говори за академичната дислексия в художествената сфера като се спря на погрешни литературни тълкувания на една от най-известните книги в света - „Дон Кихот" от Сервантес. Изказването на акад. Йордан Каменов бе на тема „Вавилонското разноезичие днес". Той се спря на различни типове езици – на тоталитаризма, на битово ниво, на терминологично ниво, на амбицията и др.
За езика, който употребяват медиите и ролята на медиите за езиковия модел на обществото говориха журналистките Зорница Илиева и Анелия Торошанова, дописни членове на БАНИ.
Доц. д-р Добринка Пейчева говори за необходимостта от програми за медийна грамотност да сред младежите. Акад. Лилия Райчева даде информация за големите суми, които плаща обществото за предизборните кампании на отделните партии, за да омайват с обещания избирателите.
За прекомерната употреба на чуждици в ежедневието и в медиите говориха Васил Станилов и Атанас Тончев.
За силата на словото да създава добра и лоша магическа реалност говори писателят Любомир Николов. Той се спря на нестандартни автори, които градят в книгите си друга реалност като Луис Карол („Алиса в страната на чудесата", „Алиса в Огледалния свят"), Хорхе Луис Борхес ("Книга на въображаемите същества", "Измислици", "Пясъчната книга"), Джон Толкин ( романът "Хобит", сериите ''Властелинът на пръстените" и "История на Средната земя").
Ирина Червенкова се спря на пристрастяването към интернет и негативното влияние на прекомерното електронното общуване върху грамотността и комуникативността в реалния живот. Тя разказа за програмата, която прилагат със съпруга й Динко Иванов, в създадената от тях "Школа за усмивки". Целта е децата да добият навици да умерено общуване в интернет и да разввият странични интереси, които са извън онлайн мрежата. Според Чуервенкова би трябвало да се направи специална среща за творческите методи, които прилага сугестопедията, създадена от Георги Лозанов за нестандартно обучение, което става с лекота и удоволствие. Приложението на този метод, който дава невероятни резултати, отдавна е надхвърлило границите на страната ни.
На срещата присъства и писателят Калин Терзийски, който постави философския въпрос – дали словото трябва да се разглежда като нещо по-висше и откъснато от материята или е неразривно свързано с битието. На дискусията стана дума и за високите литературни образци, които имат възпитателен характер не само в морално-етично отношение, но и езиково (книги от автори като Иван Вазов, Николай Райнов и др.)
В изказването си главният секретар на БАНИ акад. Маргарита Каменова изтъкна необходимостта от изчистване на езика ни от грубостта, чуждиците, жаргона и простащината. Тя подчерта, че медиите носят голяма отговорност за чистотата на българския език. В този план според нея трябва да се потърсят механизми за ограничаването на жълтата преса, която използва пошъл език и води до опростачване на големи групи хора.
Валентин Стамов обяви, че Институтът по журналистика към БАНИ ще организира подобни дискусии още в началото на следващата година.
