ВДЪХНОВЕНИЕТО ДА ПИШЕШ Интервю с акад. проф. д-р Надка Бояджиева, дм, дмн Директор на Научен център по медицина към БАНИ

ВДЪХНОВЕНИЕТО ДА ПИШЕШ Интервю с акад. проф. д-р Надка Бояджиева, дм, дмн Директор на Научен център по медицина към БАНИ

ВДЪХНОВЕНИЕТО ДА ПИШЕШ Интервю с акад. проф. д-р Надка Бояджиева, дм, дмн Директор на Научен център по медицина към БАНИ

Акад. Бояджиева, ние направихме едно интервю преди около 3 месеца, стартира пандемия на заразата от вируса COVID-19. Тогава вие споделихте становища за този вирус, които са актуални и днес. Какво накратко ще кажете за сегашните дни, когато се свалят ограниченията и хората имат по-голяма свобода да пътуват, да се разхождат и т.н.?

Да, ние направихме това интервю, което го поставихме на интернет страницата на БАНИ. В допълнение ще посоча активността на членове на БАНИ, които публично се включиха в дискусии като акад. д-р Маргарита Каменова – научен секретар на БАНИ, която беше в предаването „Кардиограма" по телевизия Евроком, излъчено на 06.06.2020 г. и дискутира най-интересни факти за молекулярната патология, включително и за характеристики на инфекцията с COVID-19. Акад. д-р Светослав Ханджиев, дм преди повече от три месеца също в предаването „Кардиограма" по ТВ Евроком дискутира хранене при вирусни инфекции и даде препоръки за важни храни по време на инфекция с COVID-19. Акад. проф. д-р Андрей Андреев също даде своите знания в предаването „Кардиограма" (темата е „COVID-19 и кръвоносна система"), което се извълчва на 13.06.2020. Тези важни публични едночасови интервюта се оказаха много гледани от хиляди зрители, които не са само редовните на предаването „Кардиограма", но и нови зрители във връзка с интересите за тази епидемия.
Изказвам благодарност на всички колеги, които се включиха като консултанти към болниците в периодите на лечение на пациентите с COVID-19. Ние бяхме ограничени с публични срещи, но успявахме чрез писане да помогнем на хората със знанията, които членове на БАНИ имат като експерти и специалисти в съответни области.

Какво е вашето становище относно продължаващи рискове с COVID-19?

В повечето държави инфектираните пациенти като брой намаляват. България е една от държавите, в които броят на инфектирани и починали е много нисък. Вирусът е доказан. Той съществува и продължава със своята вирулентност да засяга общности от хора. Безспорен е факта, че смъртността намалява, броят на тежките случаи също е значимо намалял и се очаква отзвучаване на инфекцията. Ние не можем да се справим за кратък период, с която и да е вирусна инфекция, ако всеки гражданин не прояви голяма отговорност и спазване на санитарно епидемиологичните мерки с указанията за спазване на дистанция между хората, носене на маска при затворени пространства и да пази, както себе си, така и околните. Това се налага, защото има процент от гражданите не само у нас, но и в света, които са вирусоносители, т.е. могат да заразяват околните, но нямат симптоматика, която да се прояви навреме и това е рисково. Ние очакваме този вирус да намали своята активност, свързана със способността му да заразява. Последните две седмици обнадеждават за това очакване, но има нововъзникващи огнища в градове и селища на България, които показват, че вирусът съществува и трябва силно предпазване, дезинфекция и антисептични индивидуални грижи на всеки от нас. Не само аз, но и доста колеги, включително специалисти от БАНИ, допускаме намаляване до пълно изчезване на риска от COVID-19.

Вие споделихте при едно от своите предавания, които направихте самостоятелно по „Кардиограма", че по време на карантината от 2-3 месеца сте отчели, че някои членове на БАНИ са използвали времето да пишат и всъщност са си помогнали и благодарение на вдъхновението да пишат.

Това е вярно. Вдъхновението да пишем е една от характерните черти на много членове на БАНИ и тя е традиционна. Да си припомним, че тази академия е била създадена далече преди 1944 г. когато видни учени, писатели, творци са работили за образование и наука в развиващата се България след освобождението. Възстановяването на БАНИ стана и с участието, както на голяма група лекари (професори, доценти, специалисти), така и на големи групи от писатели, артисти, певци, художници, юристи, учители, икономисти и т.н., което определя и различни направления в наука, образование и творчество на БАНИ. Аз отговарям за Центъра по медицина, в който всеки един член (академик, дописен член и член) е написал десетки и стотици научни, образователни, медицински статии в списания и книги, свързани със здравето на хората. Ще допълня, че някои от членовете на БАНИ публикуват ежегодно книги по медицина за специалисти и граждани, и това доказва тяхното вдъхновение да пишат.

Не могат всички имена да се изредят, но посочете тези, за които знаете, че продължиха да пишат и по време на инфекцията с COVID-19.

Да, зная, че някои наши колеги се обадиха и съобщиха, че по време на тази инфекция и съответно карантината, са имали вдъхновение да пишат и да бъдат полезни със своите знания и опит на гражданите на България. Водеща позиция в писането на много книги, не само медицински, но и на социално-обществени, исторически теми са книгите, които акад. проф. д-р Григор Велев пише. През този период, той заедно с акад. Маргарита Каменова писаха доста и оформяха важен медицински учебник по „Молекулярна патология", на който са редактори и от името на медиците и студентите по медицина им благодарим за тези усилия. Учебникът е много търсен, актуален и полезен, както за образованието на студентите по медицина, специалистите в колежите, така и за лекарите от всички специалности. През този период е представена и книгата на акад. Светослав Ханджиев, посветена на Балканската медицинска диета и също е насочена към лекари, специалисти и граждани, което се оказа много полезно за храненето по време на карантината. През този период беше даден за печат учебник по фармакология за студентите стоматолози (на български език) от дописен член на БАНИ доц. д-р Румен Николов, дм, който e Редактор и обедини усилията на фармаколози от различни катедри на Медицинските университети в България за най-новия учебник, насочен към денталната медицина. Във връзка с учебниците през този период работихме върху английският учебник по фармакология, който е под моя редакция и включва водещите професори и доценти по фармакология у нас. Учебникът се подготвя и също е вдъхновение за писане по време на карантината. През този период нов учебник по неврология пише и акад. проф. ЕкатеринаТитянова, която също обединява усилията на водещи невролози в различните университети у нас, нов и много важен учебник за обучението на студенти и лекари по неврология. Вдъхновение за писане споделиха и акад. проф. д-р Боян Лозанов, дмн, който завърши една книга и започна втора, посветена на медицински въпроси. Вдъхновението за писане сподели и акад. проф. д-р Захари Кръстев, който след завършване на неговата значима книга, свързана с важни исторически сведения за развитието на медицината у нас, продължи да пише по време на карантината и да събира факти за нова оригинална книга.Вдъхновение за писане през този период на изолация споделиха и академик проф. д-р Витан Влахов, дмн, академик проф д-р Мария Орбецова, дописен член доц. д-р Павлина Гатева, дм. Има колеги, които не са информирали, че пишат медицински книги и учебници по време на периода на карантина у нас-да се обадят и ние ще го публикуваме.

Вдъхновението за писане е свързано и с публикации и издаване на периодичните списания на БАНИ, които са свързани и с медицината.

Да. Точно вдъхновението да пишеш помага на редакторите на две списания, които се подготвяха и излизат през този период на карантина. „Летописи" е оригиналното списание на БАНИ, чийто редактор е акад. д-р Маргарита Каменова, дмн и е запазена неговата периодичност. Статиите се пишеха с вдъхновение от автори на поредната книжка. Акад. проф. д-р Дамянка Гетова, дмн акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов, дмн също положиха усилия през този период да подготвят научни статии за другото списание, което е периодично и се нарича „Българска медицина". Към БАНИ освен активността и вдъхновението на членовете от Научен център по медицина ще съобщя и за активността на акад. Румен Леонидов, чието вдъхновение (писател и зам. председател на БАНИ) да пише не спря и през периода на карантина (за писателите към това научно направление ще сподели по-късно той за написаните книги по време на тези месеци на изолация).

Вие лично как оценявате вдъхновението за писане през такъв период на затворени вкъщи под карантина?

Всеки човек има хоби, талант, със способности да дава приноси в определени направления. Водещият талант на лекарите – членове на БАНИ от Научния център по медицина е да лекуват пациентите, да обучават студенти по медицина и лекари, и да провеждат научни изследвания в областта на медицина и здраве. По-голямата част от нашите членове на Центъра по медицина имат талант да пишат, както в строго научни направления и съответно да публикуват своите достижения във водещи научни списания у нас и в света, но и да пишат учебници, монографии с полезност за наука, образование и здраве на гражданите. Този талант при някои от тях е хоби и именно това хоби ми помогна в личен план да не усетя изолацията.
Вдъхновението да пишеш помага, както на твореца, така и е с по-далечен прицел да помогне на обществото за здравето на хората и затова озаглавихме интервюто „Вдъхновението да пишеш". То е не само талант, способност и знания, но и форма на хоби за полезност към обществото.
Аз лично се спасих в часовете на карантина не само с работата си онлайн с обучение на студенти по медицина (български и английски), не само с редовното водене на предаването „Кардиограма" при строги мерки за дезинфекция и не поставях на риск гости, но и чрез писане. Хубаво е да подчертая, че първият учебник на английски език за обучение по медицина, който беше издаден преди повече от 8 години го подновяваме но като нов учебник с колектив от водещи лекари-професори и доценти, специалисти по фармакология под моя редакция. Мога да споделя с членовете на БАНИ и с гражданите, че през този период самостоятелно написах една медицинска книга, една историческа книга, които ги давам за печат. (Благодаря и на Вас за редакторската помощ при писане на тези книги!) През този период се извърши корекция и осигури отпечатването на медицинската книга „Изкуството да сме щастливи", която ще излезе до няколко седмици. Тя беше дадена за печат в издателството преди да стартира инфекцията и за периода на карантина се извършиха предпечатните подготовки и корекции и понастоящем се отпечатва.

Имахте ли книги, които бяха дадени за печат преди да стартира инфекцията с COVID-19? Каква е тяхната съдба?

Благодаря ви за този въпрос. Вие знаете за едната книга, на която също сте редактор и това е третият том на „Дълголетие". Той се издаде преди да стартира епидемията, но разпространението му се забави и сега от десетина дни отново стартира разпространението на тази търсена от много читатели книга. Още една книга, която е много важна за медицината беше дадена за печат под моя редакция преди да стартира епидемията. Тя е написана от колектив на професори, доценти, лекари-специалисти по фармакология и специалисти по акушерство и гинекология, и е посветена на бременни, кърмачки и деца. Това е оригинална книга с много съвременни данни, написани от водещи специалисти на България и света, която се очаква да излезе до есента. Тя е предадена през 2019 г. за печат, но се забави поради липса на спонсорство и допълнително от спиране работата на печатните бази по време на епидемията с вируса. Съобщаваме тези факти, за да демонстрираме, че големи екипи от лекари и специалисти пишат за целите на наука, образование в медицината и здраве на гражданите на България. В книгата за бременни и кърмачки участват и други членове на БАНИ като дописен член доц. д-р Румен Николов, дм; дописен член доц. д-р Жоржета Бочева, дм; дописен член доц. д-р Павлина Гатева, дм; дописен член доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска, дм и те заедно с други специалисти по фармакология и фармакотерапия, с професори и доценти по акушерство и гинекология и под моя редакция издаваме тази книга/учебник. Посочените имена са от Научен център по медицина към БАНИ.

Какво влагате в смисъла „Вдъхновение да пишеш"?

Този въпрос е сложен и отговорът е с много компоненти, но водещото е, че имаш възможността и способността да предадеш своя опит и знания на околните чрез написване в книга, научна статия, дори и публицистична статия. Вдъхновението е това, което излиза от душата ти, т.е. не си задължен да го напишеш, а желаеш и желанието ти е огромно, стигащо до степен да се вдъхновиш, да отделиш от свободното си време и да напишеш съответните материали, които са полезни за хората, лекарите и гражданите. В този смисъл аз отделям написаните книги, монографии, учебници от някои научни статии, които си задължен да напишеш. Например: задължен си да публикуваш дадено достижение, то пак включва вдъхновение, но там има и елемент на отговорност да представиш тази новост или достижение в българската и световна литература. Не е лесно да се напише книга, монография или учебник, ако нямаш дарбата на „вдъхновение" и възможностите, както физически, така и мозъчни да сътвориш съответната творба. Затова аз много уважавам и ценя всички специалисти, които пишат и които предават своите познания на околните. Това е и водещото направление, което нашите предци-основателите на БАНИ са ни завещали- да даваме знания и опит на специалисти и граждани. Много мъдри хора в света са споделяли, че написаното остава завинаги. Като пример ще посоча, че и днес откриваме паметници, в които има написани неща от най-древни народи. Например: беше съобщено преди седмица за откриване на най-древното известно селище в света на Маите в Южна Америка от преди повече от 40 000 години, където също има данни за написани неща (това твърдение се проучва в момента). У нас също се откриват непрекъснато исторически древни паметници на култура и изкуство, включително за наука с писмени документи. От древността до днес хората са развивали своите умения, опаковали са ги заедно със способностите си да напишат и оставят за поколенията своите познания и опит. Не случайно най-старите и значими книги в света са в големите музеи, включително и най-стари книги на България са в най-значимите музеи на света. Това е почит към достиженията на предците ни, но то е направено и с доза (да го кажем по медицински) от вдъхновение.

Помага ли вдъхновението за писане при изолация и намаляване на риска от депресия по време на дълга карантина?

Отговорът ми твърдо е да. Вдъхновението за писане и работата на твореца са най-силното лекарство срещу проява на депресивна симптоматика по време на изолация, каквато беше дългата карантина. Да приемем, че вдъхновението да пишеш и твориш е хоби и са захващаш с него, за да запълниш времето си на изолация – това също е полезно. Когато твориш като лекар, а и в по-широк план като писател, ти се чувстваш доволен, имаш удовлетворението, че даваш нещо на хората и си полезен за тях в един труден момент, какъвто беше рискът от инфекция с вируса. В този смисъл приемам, че всички, които написаха определени творби (малки или големи) по време на карантината са си помогнали за намаляване на риска от т.нар. изолационен синдром, който включва и симптоми на депресия, отчуждаване и т.н. Когато пишеш, твориш и изпитваш удовлетворение, че правиш добро за хората, е сигурно, според мен, че няма риск от изолацията и карантината.
Благодаря Ви за интервюто.

Специалист с висше образование г-жа Р. Методиева проведе и записа интервюто. Дата : 10.06.2020. София, БАНИ.