БАНИ - Списание "Летописи" - бр.2/2019 - в аванс - статия I

Списание "Летописи" - бр.2/2019 - в аванс - статия I

Списание "Летописи" - бр.2/2019 - в аванс - статия I

МАРИН ДРИНОВ – ИДЕЕН ВДЪХНОВИТЕЛ, ОСНОВАТЕЛ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО (1869 – 1911 Г.)
 
„Всеки народ почита своята старина
и ревностно я изучава като едно
от най-свещените си достояния"
Марин Дринов
 
Доц. Стоян Танев
Дописен член на Българската академия на науките и изкуствата. Катедра по история и археология, Шуменски университет „Епископ Констангин Преславски"
Р Е З Ю М Е
Авторът посвещава тази статия на 150 годишнината от създаването на Българското книжовно дружество, основано в Браила през 1869 г. В научната статия са анализирани и посочени обективните предпоставки и личностните фактори за неговото създаване като просветен и книжовен център. Въз основа на постиженията на българската и чуждата историография по тази тема са изтъкнати приносите и заслугите на професор Марин Дринов в учредяването, развитието и утвърждаването на БКД преди всичко като национална научна институция в заключителния етап на Българското възраждане и след Освобождението в Третата българска държава през периода 1869 – 1911 г.
Ключови думи: възраждане, нация, наука, книжовност, просвета, култура, духовност.
MARIN DRINOV – IDEAS INSPIRER, FOUNDER AND PRESIDENT OF THE BULGARIAN
LEARNING SOCIETY (1869 - 1911)
Assoc. Prof Stoyan Tanev, PhD
A Corresponding Member of the Bulgarian Academy of Scienses and Arts. Department of History and Archeology, University of Shumen "Biskop Konstantin Preslavsky"
The author dedicates this article to the 150th anniversaru of founding of the Bulgarian Learning Society (BLS), founded in Braila in 1869. The scientific article analyses and outlines the objective preconditi0ns and personal factors for its establishment as an educational and literary centre. Profesor Marin Drinov,s contributions and merits to the BLS are emphasised on the basis of the achievements of the Buigarian and foreign historiography on this topic. The BLS flourished primarily as a national scientific institution in the final stage of the Bulgarian Revival and after the Liberation and the establishment 0f the Third Bulgarian State in the period 1869 -1911.
Keywords: revival, nation, sciense, literature, education, education, culture, spirituality.
Марин Дринов е бележит деец на Българското национално възраждане и един от духовните предводители на българския народ. Безспорен е неговият голям принос в създаването на Българското книжовно дружество (БКД). Почти тридесет години той е несменяем председател на тази културнопросветна и научна организация. Дружеството започва да осъществява своята дейност в Брайла, Румъния, а след Освобождението е преместено в София. През 1911 г. то е преименувано в Българска академия на науките.
През 60-те години на ХІХ век българската възрожденска интелигенция в Османската империя осъзнава повелителната необходимост и голямата полза от създаването и дейността на българско книжовно дружество. То следва да определя насоките на развитие на националния духовен живот. По това време вече са налице предпоставките за неговото възникване и постепенно утвърждаване като обединителен център на разпръснатите просветени, културни и научни следи в тяхната етническа територия и извън нея. (10,17).
Опити за основаване на такъв център са направени от ученолюбиви българи още в първата половина на ХІХ век в Брашов, Букурещ, Цариград, Одеса, Москва и Виена. Възторжени мечтатели и действени радетели за изграждане на българско просветно и книжовно дружество са Иван Селимински, Атанас Кипиловски, Васил Ненович, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Гаврил Кръстевич, Константин Петкович, Нешо Стоянович, Никола Михаиловски, Тодор Бурмов и др. Благородното им дело не се осъществява поради започналата Кримска война (1853-1856 г.). В първите броеве на в. „Дунавски лебед" Георги Раковски предлага план за учредяване на такова дружество. Любен Каравелов също настоява за образуване на българско книжовно и научно дружество. През 1866 г. българи в Цариград основават „Българска книжовна община" и издавата „Български книжици". Столицата на Хабсбургската империя Виена също става духовно средище на изявени български родолюбци. Там учат български студенти и развиват дейност български търговци, които създават просветно дружество „Напредък". През 1866-1867 г. Марин Дринов полага усилия това дружество да продължи своята дейност. По време на престоя си във Виена той се среща с именити българи и им предлага там да има общобългарска квижовна общност, която да символизира стремежа на български народ към просвета и култура. (3,6,7,10,17).
Създадените предпоставки и направените първоначални опити за основаване на българско научно-просветителско дружество са съставна част от заключителния възходящ процес на Българското национално възраждане. През ХІХ век сред българските емигрантски среди има поредица от положителни явления и събития в тяхната обществено-културна дейност. Като естествен резултат от нея се появяват назованите идеи и направените проекти за научно-просветна институция. Видни представители на българската интелигенция в емиграция несъмнено допринасят за появата на БКД. Те са онези личностни субективни фактори без чиято патриотична инициатива и възвишените им дела не би било възможно духовното съзряване на българската нация в пределите на своето отечество и собствена държава. Починът за учредяване на БКД се обуславя освен от тези личностни фактори и от влиянието върху тях на европейската наука и култура. (16,17).
През 1867-1868 г. продължават усилията на родолюбиви българи в емиграция за създаване на БКД. Обсъждането на различни проекти е съпроводено с появило се неизбежно съперничество за мястото където ще бъде неговото централно раководство (Одеса, Букурещ, Галац, Брашов). Преодоляват се големи обективни трудности при осигуряването на парични средства за издателската дейност на дружеството, а също и субективните мнения, личните благоволения, предпочитания и желания. През лятото на 1868 г. патриотично настроени българи в Одеса правят опит да положат основите на БКД, очаквайки идейна и финансова подкрепа от своите български събратя в Букурещ, Кишинев, Браила и Киприянския манастир. Няколко просветени българи в Букурещ изработват проект за книжовно дружество с име „България". Подобен проект съставят и българи в Одеса. Българската колония в Браила съставя друг проект със същата цел. Тези проекти се обсъждат на няколко заседания на българската емигрантска общност през декември 1868 г. Предвидено е събиране на помощи с вписване имената на всички дарители в специална книга („кондика"), които живеят в Русия, Румъния и Австрия. Пълномощниците на всички български общини, които събират помощи, имат право на мнение и предложения за окончателната уредба на дружеството. (6,10,17).
През 1868 г. Марин Дринов е в Прага, среща се и води разговори с Васил Стоянов, студент в Юридическия факултет на Пражкия университет. Дринов наскоро вече е завършил Историко-филологическия факултет на Московския университет. Двамата приемат решение да направят едно книжовно дружество, по думите на М. Дринов, като „свършен факт" . Дружество, което нито един народ под чуждо робство не е дръзнал да направи извън пределите на своето отечество. На тези срещи и разговори те обсъждат и разработват първите варианти на проектоустав на дружество, назовано от тях „Кирил и Методий". Приносът на В. Стоянов в създаването на БКД не бива да се подценява. Той общува активно с авторитетни представители на чешкия интелектуален елит и разполага с оригинални образци на уставите на чешките научни дружества. През споменатата вече 1868 г. посещава живеещи в Румъния известни и богати българи емигранти, запознава ги с обсъждания план с М. Дринов за учредяване на дружеството, обикаля като апостол българските общини и осигурява материална и финансова подкрепа за реализиране на неговата дейност. По същото време и М. Дринов пристига в Букурещ, донася уставите на чешките научни дружества и съставения от него проект за организиране на БКД. В румънската столица той установява, че дейността по основаването на БКД се забавя поради идейните противоречия сред българската емиграция. Дейците на Добродетелната дружина („умерените", старите), а това са братята Евлоги и Христо Георгиеви, Георги Атанасович, Иван Бакалоглу и др. също желаят да се разпространява просвета и научно знание сред българите. Но поради своите русофилски чувства предлагат за членовете на БКД да има цензура, за да не се отправят обиди към руското правителство и неговата дипломация. Тяхно е намерението като заможни българи да имат по-силно влияние и надмощие в дружеството като осигуряват парични средства и упражняват финансов надзор върху направените разходи. За разлика от дейците на Добродетелната дружина Тайният български централен комитет (ТБЦК – младите), създаден през 1866 г. като ръководно ядро на българското националноосвободително движение, подкрепя възторжено и изцяло идеята за изграждане на книжовно дружество. Ръководни дейци на БТЦК са Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев. (2,5,17).
За да преодолее консерватизма, прагматизма и традиционализма на богатите българи, каквито са основателите и ръководителите на Добродетелната дружина, на 3 август 1869 г. М. Дринов обнародва във в. „Дунавска зора" статия със заглавие „Българско литературно дружество". Този вестник е наречен още „Вестник на волните българи", т.е. на емигрантите и се отпечатва под редакцията на Добри Войников в Браила. Някои изследователи изтъкват, че от края на 1869 до юли 1870 г. вестникът се възприема като официален орган на БКД. Тази статия на Дринов е посветена специално на бъдещото книжовно и научно дружество. Неслучайно статията се появява в Браила. Там има много родолюбиви българи, радетели за създаването на БКД, но и „старите" говорят много активно против него. В статията той доказва, че такава научно-просветна институция е необходима на българския народ, че подобни дружества има в Чехия, Хърватско, Словения и Сърбия. В публикуваната статия Дринов пише, че това дружество ще се занимае с разработването и развитието на езиковото богатство, книжовността и историята на българския народ, ще спомага за неговото просвещение, умствено развитие и напредък. (6,9,10,12,17).
В историята на БКД има една знакова и съдбовна дата – 30 септември (12 октомври нов стил) 1869 г. На тази дата през 1869 г. в румънския град Браила е основано Българското книжовно дружество – първата българска национална институция. На учредителното събрание е приет устав на дружеството, в който е предвидено пет членен състав на неговия ръководен орган – Настоятелството и са избрани действителните му членове: Марин Дринов (председател на дружеството), Васил Стоянов (деловодител) и Васил Друмев (член). Определената в устава на дружеството цел е: да развива дейност за „всеобщото просвещение на българския народ", да усъвършенства неговия език, да изследва неговата история и словесност; да се грижи за учебното дело, за нравственото и религиозното възпитание на младото поколение; да допринася за развитието на всички науки, изкуства и художества, за проучване на народния бит и на целокупното българско отечество; да разпространява научното знание и творческите постижения в изкуството чрез издаване на Периодическо списание и откриване на библиотека; да превежда и издава на чужди езици български съчинения; да изпраща свои членове в други подобни дружества в чужбина. За седалище на БКД е определен град Браила. Предвижда се обнародването на Периодическо списание поне един път месечно, но поради финансови затруднения то следва да бъде ежегодно издание. (1,6,9,15,17).
Марин Дринов няма възможност да присъства на учредителното събрание на БКД, но се съгласява да бъде негов председател. В деня когато се одобрява устава на дружеството на това събрание присъства Любен Каравелов. Пълномощното на Каравелов и на Димитър Ценович да бъдат представители на БТЦК на „главното събрание" , предвидено за 25 септември 1869 г. в Браила, е подписано от Васил Левски. В първоначалния проект на устава личи подписа на Л. Каравелов. Той се противопоставя на идеята за цензура над дейността на действителните членове на БКД и определя неговата цел като „чиста и свята". В своята статия „Частно мнение за Българското книжовно дружество" Л. Каравелов пише: „Книжовното дружество е за нас необходимо, както слънцето, което ни свети и грее...". (14). В защита на новооснованото книжовно дружество застават и други ръководни дейци на българската революционна емиграция. Васил Левски е сред българите с проявявано неведнъж патриотично съзнание и чувство, който допринася за неговото създаване. На 3 януари 1870 г. Настоятелството на БКД в Браила издава разписка със следното съдържание: „За приемането от Господина В.Д.Левски франта 22 и 70 бана пожертвование от негова милост на Българското книжовно дружество". Като спомагателен член той участва в неговото създаване. Тодор Пеев, съратник и сподвижник на В. Левски, като просветен деец, революционер, журналист и преводач също е един от създателите на БКД. Той е негов дългогодишен деловодител и редактор на Периодическото списание. Христо Ботев присъства на събранието на БКД заедно с Добри Войников на 1 октомври 1871 г. като представител на Галацката община. С участието си в дейността на дружеството той оказва влияние върху културния облик на своите съвременници и на следващите поколения. Ботев отстоява демократичния характер на БКД и неговите прогресивни предначертания, критикува организационите му слабости, но оценява и големите му заслуги при осъществяване на дейността за възхода на националната просвета и култура. Според него като пламенен български революционер, талантлив публицист и поет, науката, литературата, поезията, журналистиката, т.е. цялата духовна дейност на народните водители трябва да бъде съобразена с живота, стремежите и потребностите на българския народ. (1,11,17,18).
Сред ръководните дейци на БКД се откроява името на професор Марин Дринов. Той е един от най-престижните автори в Периодичното списание на дружеството. С крупномащабното си обемисто, богато и ценно научно творчество Дринов се изявява като всепризнат авторитет сред българската и европейската научна общност. През 1869 г., когато възниква БКД, са публикувани две негови научни монографии: „Поглед върху произхождението на българския народ и началото на неговата история" и „Исторически преглед на българската църква от самото й начало до днес". Научните му изследвания, отпечатани като монографии, студии, статии, рецензии и др. възлизат на около сто заглавия. Много от тях са обнародвани в Периодическото списание на БКД. То е единственото литературно-критическо списание до Освобождението. По-късно се разширява обхвата му към теми и проблеми на икономиката, естествените науки, медицината, правото и в други научни области. В него публикуват статии освен Марин Дринов и Иван Вазов, Васил Друмев, Нешо Бончев, Райко Жинзифов, д-р Константин Иречек, Марко Балабанов, Петко Славейков, Александър Балан, д-р Димитър Моллов, Георги Златарски, Любомир Милетич, Петър Ников и др. В списанието на БКД печатат статии и чуждестранни учени. Чрез него БКД става известно и популярно сред научните общности в балканските, славянските и европейските държави. Списанието е изпращано в националните библиотеки на тези държави, включително и в библиотеката на Ватикана. (3,4,5,13,16,17).
След приключването на Руско-османската война (1877-1878 г.) и създаването на Княжество България дейността на БКД вече се осъществява в София отново под непосредственото ръководство на професор Дринов. Освен като учен, той е и държавник, който завежда Отдела за просветните и книжовните дела в княжеството, създава необходимите условия за преместване на БКД от Румъния в България. По негова молба Държавният съвет осигурява помещения за дружеството. Народното събрание отпуска финансови средства за дружеството. Столичната община му определя място за построяване на сграда. За беда и неочаквано Народното събрание в 1884 г. отхвърля без разискване искането на дружеството за финансова подкрепа за построяване на собствена сграда. Поради тази причина основният камък на сградата му се полага през 1890 г. Въпреки трудно преодолимите трудности архивата, библиотеката и археологическата сбирка на БКД са преместени в София. Започва процес на обновление на цялостната дейност на дружеството с активното участие на д-р Константин Иречек като министър на просвещението. През 1881 и 1884 г. Марин Дринов отново е избран за председател на БКД. През 1984 г. е приет нов устав, избрани са и нови действителни членове. За развитието на научната дейност са предвидени три клона на научното познание: историко-филологически, природо-медицински и държавно правен. През октомври 1984 г. М. Дринов заминава за Харков в Русия, където са неговото семейство и да чете лекции в Харковския университет. Затова по-късно през 1898 г. той предлага за председател на БКД да бъде избран някой от неговите редовни членове, който живее постоянно в София. Себе си той скромно нарича номинален председател. Затова от 1898 г. за председател на БКД е избран Иван Евстратиев Гешов. С протокол на Главното събрание на БКД от 10 ноември 1898 г. професор Марин Дринов е избран за негов почетен член. На 23 април 1899 г. за обществени и научни заслуги на тържествено заседание на дружеството той е награден с Орден за граждански заслуги І степен. (1,5,7,15,17).
В началото на ХХ век от 1901 до 1911 г. под председателството на Иван Гешов БКД разширява своята научноизследователска дейност. Освен Периодичното списание на това дружество започва обнародването на „Летопис на Българското книжовно дружество в София". В началото на 1902 г. вече се печата и поредицата „Българска библиотека". През 1903 г. БКД приема от Министерството на народното просвещение издаването на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". От 1906 г. е сложена началото на обнародване на поредицата от книги „Български старини". На 19 март (6 март нов стил) 1911 г. на тържествено заседание в софийското читалище „Славянска беседа" е обявено официално преименуването на БКД в Българска академия на науките, а неговото списание се назовава Списание на Българската академия на науките. През 1940 г. със Закон БАН се преименува в Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) с председател професор Богдан Филов. След 9 септември 1944 г. до февруари 1947 г. председател на БАНИ е професор Димитър Михалчев. Пак със Закон от февруари 1947 г. БАНИ отново се преобазува и преименува в БАН.
Възстановяването на БАНИ става на учредително събрание на 13 септември 2004 г. с избран председател академик професор д-р Григор Велев. Неините членове като научна общност въпреки огромните материални, финансови и институциални трудности продължават в Република България на обществени начала национално-патриотичното дело на Българското книжовно дружество. С творческите си изяви в научното познание и изкуството те издигат авторитета на българознанието в нашата Родина и в международен план, допринасяйки за запазване на националната идентичност на българския народ, единството на българската нация и укрепване на българската държавност през ХХІ век.
Книгопис/References
1. Арнаудов, М. Българското книжовно дружество в Браила 1869-1876. Издателство на Българската академия на науките. С., 1966: 201,274,317,318,319.
2. Божанова, К. Васил Д. Стоянов непризнатият създател на Българското книжовно дружество. Академично издателство „Професор Марин Дринов". С., 2000: 5,51.
3. Български периодичен печат 1844-1944. Анотиран библиографски указател. Том ІІ. Съставител Димитър Иванчев. Наука и изкуство. С., 1962: 126.
4. Велева, М. Марин Дринов – личност и съдба. – В: Как се прави история. Исторически студии. Форум „България – Русия". С., 2013: 166,167.
5. Величкова, Цв. Професор Марин Дринов (1838 – 1906) и Българското книжовно дружество (Българската академия на науките). – Наука, 2006, 2: 64,65,66.
6. Горина, Л. Марин Дринов и Болгарское научное общество в 1869 – 1876 годах. – В: Сборник в чест на академик Христо Христов. Издателство на Българската академия на науките. С., 1988: 88,89,90,91,92.
7. Горина, Л. Марин Дринов историк и обществен деец. Академично издателство „Професор Марин Дринов". С., 2006: 86,88,89,90,103,105,107,108,109.
8. Документи за историята на Българското книжовно дружество в Браила 1868-1876. Издателство на Българската академия на науките. Подбрали и подготвили за печат Петър Миятев и Георги Димов. С., 1958: 35.
9. Жечев, Н. Браила в българското културно-национално възраждане. Издателство на Българска академия на науките. С., 1970: 176,178,179,180.
10. Крачуновъ, Кр. Маринъ Дриновъ (1838 – 1906). Животъ и дейностъ. С., 1938: 21,22,23,24.
11. Маждракова-Чавдарова, Ог. Културно-просветният подем на нацията и българската революционна мисъл (Раковски, Каравелов, Ботев). – Векове, 1985, 1: 16,17.
12. Маждракова-Чавдарова, Ог. Вестник „Дунавска зора" и новите идеи за организиране на българското революционно дело февруари 1868 – юни 1869 г. – В: Васил Левски сред своите в родината и отвъд Дунава. Исторически изследвания. ИК „Гутенберг". С., 2018: 219,220.
13. Мутафчиевъ, П. Маринъ Дриновъ. – Просвета, 1939, 6: 676.
14. Научен архив на БАН, ф.1к, оп.1, а.е. 547. Цит. по Н. Савов в посоч. статия, с.15.
15. Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средецъ. Редакторъ В.Д.Стояновъ. Няколко думи. Редакционна статия. Средецъ, 1882,1: 6,7,8,9,13,14,15,18,19,20,25.
16. Радулов, Цв. Фактори в международната дейност на БКД до началото на ХХ век. – История, 2019, 3: 234,243.
17. Савов, Н. Възникване и утвърждаване на Българското книжовно дружество. – В: Из историята на Българското книжовно дружество 1869 – 1911 г. Академично издателство „Марин Дринов". С., 1994: 7,8,9,10,12,14,15,18,20,21,22.
18. Трайков, Н. Ботев и Българското книжовно дружество. Първите стъпки на Книжовното дружество и революционната емиграция. – В: Сборник по случай 100 години от рождението му. С., 1949: 228.