БАНИ - Списание "Летописи" - бр.2/2019 - в аванс - статия III

Списание "Летописи" - бр.2/2019 - в аванс - статия III

Списание "Летописи" - бр.2/2019 - в аванс - статия III

ИЗНУДВАНЕ, СРЕЩУ КОЕТО ВСЕКИ БЪЛГАРИН ЩЕ СЕ БОРИ
27 септември 1919 г. Протест на българските запас¬ни офицери.

На протестно събрание с абсолютно болшинство и въз¬гласи „Да живее България" дружеството на запасните офи¬цери прие следния протест срещу предложението за мирен договор с България:
„Запасното офицерство в България научи с неизказуема тьга тежките условия на отмъстителния мир, който се нала¬га на родината ни.
Не само на Отечеството се отнемат неговите сестри: Македония, Добруджа и Тракия, но се късат части от онази стара територия, която всичките сили ни бяха определили при съставянето на малка България. Откъсват ни от морето. Посяга се на свободата на населения, които исторически, ет¬нографски и по своето съзнание и воля са български. Поставя се България под ярема на стопанско робство. Погазва се нашата независимост, като се създава за съседите ни право¬то за вмешателство във вътрешните ни работи. Унищожава се защитната военна сила на страната, като вместо нея се налага създаването на средновековна наемщина, която ще служи за пари, вместо за идеал.
От държавите, които създадоха модерните институции и свободи, и от техните водачи със световна известност ние не можехме да очакваме такова очебиещо нарушение на вся¬ко понятие за справедливост, накърняването на всяка чове¬щина и благородство.
Ние апелираме към народите за правда и заявяваме ви¬соко пред света и идущите векове, че това не е мир, изнуд¬ване чрез сила, дело на неправда, срещу което на всеки българин ще бъде върховен дълг да се бори. Към големите хора от новия свят цялото човечество и бъдещето гледат...
Нашият народ се бори от два века за една светла кауза, за правото му да живее обединен под едно и също знаме. Българско да бъде там, където българи по душа и сърце се чувстват. Не за империализъм, не за тронове, не за търгов¬ски сметки воюва храбрият български народ и даде грамади от жертви, проля най-хубавата си кръв, а за великия прин¬цип на свободата, за която големите народи, с които се кръс¬тоса историческият ни път, са дали също жертви.
Ще заличат ли пред историята и человечеството завинаги от своите знамена тези народи думата чест? Не се ли боят от проклятието на вековете? Ако искат да ни разпокъсат, да ни задушават икономически, да ни разпъват крилата, нека всич¬ки знаят, че тяхното дело ще бъде страшно! Само един мир на справедливост може да бъде вечен и да донесе благоденствие на измъчените от постоянните войни балкански народи.
Сърцата ни не могат да разпокъсат, нашия идеал не мо¬гат да сломят. Душите на погиналите герои ще спомнят на¬веки на поробените братя общия копнеж.
Но не отчаяние, братя! Високо дръжте знамето! Вяра в нашето чисто дело! Напред с труд по пътя на културата! Нека докажем на света, че България е тая, „която в душата си копнее за светлина и правда!" Нека един ден се червят от срам онези, които искат да ни изкопаят гроба.
Докогато има вяра и работи един народ, той не може да погине!
Ето надалеч вече на хоризонта се показват сияйните, проблясъци на правдата. Бъдещето е с нас! Нека то каже, че българите бяха велики в своето нещастие.
Да сваляме винаги личното и партийно знаме пред онова на България, за да не нараним свещения образ на много¬страдалната ни родина, нашия култ, нашия Бог.
На колене за клетва пред нея и пред паметта на погина¬лите ни другари!"
 
БОСИЛЕГРАД
НАРОДЪТ Е В ТРАУР и СМЪРТНА ТРЕВОГА

24 септември 1919 г. Босилеград протестира с нена¬казана болка и тъга.
Телеграма: Народът е в траур и смъртна тревога. В неиз- казана болка и тъга четем страшните мирни условия, в кои¬то нито сянка от великите принципи на Уилсъна. Горчиво е разочарованието, защото бедният планинец тъй вярваше във висшата световна правда, раздавана в Париж. Високо, с разкъсани сърца протестираме против неправдата, че ни разделят от майка България. Направете всичко с нас, искай¬те най-тежките жертви, нашата кръв, но не ни оставяйте под чуждо иго, след толкова общи скърби. Най-верните войници на майка България, защото ние нямаме бегълци, ви молят да не ставяте децата им на ония, които два пъти живи ги горяха. Мили ни са планините и никакви стратегии няма да усгоят пред нашата тъга по тях. Това неестествено чудовищ¬но разкъсване обръща в ад нашите мирни, но покрусени от сърбите огнища. Ще бъдем ли оставени в този пъкъл? Ако нашето клето отечество не може да ни отърве от милостите на съседите, намерете ни кът да се изселим или ни дайте на някоя от великите съглашенски сили. Плачем и ви молим: Спасете ни! Молим, предайте нашето отчаяние и надежди на благородните съглашенски представители в София.
 
НАРОД, който РЕВОЛЮЦИОНИЗИРА ДУХОВЕТЕ НА ЗАПАД,
ЩЕ НАМЕРИ СИЛИ ДА СТРОШИ НОВИТЕ ВЕРИГИ

29 септември 1919. Варна. Учителството от всички видове училища, като дига високо глас срещу ония, които се мъчат да лишат народа ни от правото да живее и се развива свободно в пределите, които историята му е отреди¬ла, заявява, че един народ, който чрез азбука и книжнина е приобщил славянството към цивилизацията, който чрез демократичните идеи на богомилството и индивидуализма на исихаството революционизира духовете на Запад и от¬вори вратата на възраждането и реформирането му, който е намирал сили да се бори и опази от вековно робство, такъв народ ще намери сили да премахне скоро новото робство, да строши и новите вериги.
 
ГЮМЮРДЖИНА
ДОГОВОРЪТ - ОТРИЦАНИЕ НА ВСЯКО ПРАВО И МОРАЛ

30 септември 1919 г. Учителството в Гюмюрджина и околията, потресено от страшната перспектива, която се очертава за българското племе с връчването на договора за мир, като взе предвид:
1. че договорът е отрицание на всяко право, свобода и морал,
2. че той хвърля в черно политическо и икономическо робство населения, които по произход, традиции, стремежи и в борбите си са целели обединението си и осъществява¬нето на народния принцип, деклариран тъй тържествено от великите сили,
3. че договорът предвижда откъсването на части от оте¬чеството, които етнически и географски принадлежат и би трябвало да принадлежат на България.
4. че бедното българско население, прогонено от турци, гърци, сърби и румъни от родните огнища и намерило при- бежище в Беломорска България, напълно се подхвърля на прокуда, бедствие и изгнание.
5. че договорът, вместо да даде условия за побратимява¬не иа балканските народи, наново създава поводи за бъдещи ежби и войни, високо протестира против този насилнически акт и апелира към великите съглашенски държави - учителите и демократите на целия свят, да не допуснат в последния час узаконяването на тоя договор и да искат отменянето на всички клау¬зи, целящи заробването и на най-малка част от българското племе както в старите граници на България, така и в Тракия, и Македония, и Добруджа.
 
ДЕДЕАГАЧ
ГОТОВИ НА ВСИЧКИ ЖЕРТВИ в БОРБАТА ЗА НАШЕТО НАРОДНО СЪЩЕСТВУВАНЕ

1 Октомври 1919 г. Многохиляден протестен митинг
След произнесените от двама оратори речи, се приема следната резюлюция:
Заявяваме високо:
а) че с откъсването на Тракия от скута ча общото отечество, населението на която е абсолютно българско, силите победителки са в пълно противоречие с възвестените от тях тържествено принципи за свободата на поробените народи, като подхвърлят на ново тежко робство един чисто български край.
б) че населението, дало толкова жертви, за да се избави в недалечното минало от вековното робство, не може на ни¬каква цена да се помири с новите тежки вериги, които му се коват в Париж.
в) че ние сами трябва да определим нашата националност, като сме готови на плебисцит, който само може и трябва да определи нашата принадлежност към коя и да е държава.
г) че в борбата за нашето народно съществувание сме готови на всички жертви, които новото време и условия ни налагат.
д) че при едно отстъпване от родния край ние всички ще напуснем родните огнища, които вече няколко пъти възста¬новяваме всред пожарите и грабежите.