Национална конференция „Живот и дело на Васил Левски” – 06.07.2017 г.
На 06 юли 2017 г. Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) организира и проведе Национална конференция на тема „Живот и дело на Васил Левски", посветена на 180 годишнината от рождението на Апостола на Българската свобода.
Конференцията беше ръководена от изтъкнатия български историк доцент Стоян Танев, дописен член на БАНИ. Участие в нея със свои доклади взеха и други видни учени и писатели от БАНИ и университети от страната – академик проф. Пламен Павлов, доцент Ивайло Христов, академик Марин Кадиев и академик Иванка Денева.
Конференцията беше ръководена от изтъкнатия български историк доцент Стоян Танев, дописен член на БАНИ. Участие в нея със свои доклади взеха и други видни учени и писатели от БАНИ и университети от страната – академик проф. Пламен Павлов, доцент Ивайло Христов, академик Марин Кадиев и академик Иванка Денева.
Дописен член Стоян Танев в своя доклад посочи, че първите публикации за Васил Левски, общо 23 на брой, се появяват още преди освобождението от османско иго, а до 1997 г. по темата са налице 9087 заглавия на книги, студии, статии и пр., които до 2017 г. са нараснали още повече. Има 135 паметници на Васил Левски в България и десетки негови паметници в чужбина.
Академик Пламен Павлов представи новоиздадената своя книга посветена на Васил Левски. Той също сподели, че за Левски е написано най-много и че няма друга толкова легендарна личност като него. Делото на Апостола на свободата е многопластово и досега ние не сме успели да уловим всички негови аспекти. Основните моменти в доклада на академик Павлов бяха:
Васил Левски не е предаден, той е заловен, него го преследва цялата османска власт. Самото дело на Левски показва, че предателството изобщо не е присъщо на българите. Османската държава с целия си репресивен апарат цели 3 години е проспала това, което той върши – Левски в своите бележки пише, че има 12 000 организирани революционери.
Васил Левски е здрав човек с весел нрав и много контактен. Той е винаги прилично облечен, говори внимателно и има стриктно счетоводство.
Левски е имал талант да рисува, както и музикално образование и е известен с ангелско пеене.
Той е също монах и неговата мисия на монах е освобождението на България.
Васил Левски принадлежи към средната класа на българското общество; в организациите, които създава има лекари, учители, търговци, занаятчии, т.е. най-перспективните сили, хора 25 – 40 годишни, градски хора.
Левски е стратег на революцията, не е бил привърженик на четническата тактика. Идеята му за въстанието е била то да бъде през зимата и боевете да бъдат в градовете, а не в Балкана. Разглеждал е въпросите за революционния терор и привременно правителство в България.
Доцент Ивайло Христов изнесе доклад за социалните аспекти в революционното дело на Васил Левски и неговия поразителен финансов аскетизъм. Съществени моменти в доклада бяха:
Паричните ресурси – формиране на парични фондове и неговата мащабна дейност за решаването на този въпрос. Вноски на комитетските членове, извършване на работа – личният бележник на Левски е пълен с такива данни.
Въоръжаването на революционните комитети.
Финансово-отчетната документация и ревизиите на комитетските каси, правени от Левски при неговите посещения.
Васил Левски е правил разчети да събере около 6 620 000 гроша, но е успял да събере в комитетската каса около една десета от тази сума. Използвани са и крайни мерки за събиране на средства. Чорбаджиите остават като цяло глухи към неговите призиви.
Характерни за Левски са неговото чувство за себевладеене, неговата педантичност и педантична отчетност. Той притежава знание, организаторски способности и решителност, но не и коравосърдечност.
Академик Марин Кадиев посвети доклада си на заблудите по отношение на Васил Левски. Посочи, че преди 15 години са излезли ръкописите на поп Кръстьо и се е създало културно общество „Поп Кръстьо". Поп Кръстьо не е предател, той разобличава чорбаджиите. Чак 1973 г. са открити закопаните комитетски пари. Левски цял живот е бил религиозен. „Свобода и чиста република" са неговите думи.
За съда срещу Левски академик Кадиев посочи: Васил Левски не е съден; създадена е комисия от 2 турци и 4 българи; проектът на комисията не е съд, следствието не е съд; присъдата я произнася султанът и тя е политическо убийство.
Академик Иванка Денева представи документално-художествен текст посветен на божия човек Левски и народното дело за България, което отново и за кой ли път е писано с достойнство и кръв.
Главният секретар на БАНИ академик Маргарита Каменова обобщи, че от съществено значение е не само какво знаем за Васил Левски, а и какво взимаме от него – поемайки неговата нравственост ние може би ще станем по-добри.
Проведе се ползотворна дискусия с участието на представителите на БАНИ и гостите на конференцията, авторите на докладите отговориха на зададените въпроси.
Академик Пламен Павлов представи новоиздадената своя книга посветена на Васил Левски. Той също сподели, че за Левски е написано най-много и че няма друга толкова легендарна личност като него. Делото на Апостола на свободата е многопластово и досега ние не сме успели да уловим всички негови аспекти. Основните моменти в доклада на академик Павлов бяха:
Васил Левски не е предаден, той е заловен, него го преследва цялата османска власт. Самото дело на Левски показва, че предателството изобщо не е присъщо на българите. Османската държава с целия си репресивен апарат цели 3 години е проспала това, което той върши – Левски в своите бележки пише, че има 12 000 организирани революционери.
Васил Левски е здрав човек с весел нрав и много контактен. Той е винаги прилично облечен, говори внимателно и има стриктно счетоводство.
Левски е имал талант да рисува, както и музикално образование и е известен с ангелско пеене.
Той е също монах и неговата мисия на монах е освобождението на България.
Васил Левски принадлежи към средната класа на българското общество; в организациите, които създава има лекари, учители, търговци, занаятчии, т.е. най-перспективните сили, хора 25 – 40 годишни, градски хора.
Левски е стратег на революцията, не е бил привърженик на четническата тактика. Идеята му за въстанието е била то да бъде през зимата и боевете да бъдат в градовете, а не в Балкана. Разглеждал е въпросите за революционния терор и привременно правителство в България.
Доцент Ивайло Христов изнесе доклад за социалните аспекти в революционното дело на Васил Левски и неговия поразителен финансов аскетизъм. Съществени моменти в доклада бяха:
Паричните ресурси – формиране на парични фондове и неговата мащабна дейност за решаването на този въпрос. Вноски на комитетските членове, извършване на работа – личният бележник на Левски е пълен с такива данни.
Въоръжаването на революционните комитети.
Финансово-отчетната документация и ревизиите на комитетските каси, правени от Левски при неговите посещения.
Васил Левски е правил разчети да събере около 6 620 000 гроша, но е успял да събере в комитетската каса около една десета от тази сума. Използвани са и крайни мерки за събиране на средства. Чорбаджиите остават като цяло глухи към неговите призиви.
Характерни за Левски са неговото чувство за себевладеене, неговата педантичност и педантична отчетност. Той притежава знание, организаторски способности и решителност, но не и коравосърдечност.
Академик Марин Кадиев посвети доклада си на заблудите по отношение на Васил Левски. Посочи, че преди 15 години са излезли ръкописите на поп Кръстьо и се е създало културно общество „Поп Кръстьо". Поп Кръстьо не е предател, той разобличава чорбаджиите. Чак 1973 г. са открити закопаните комитетски пари. Левски цял живот е бил религиозен. „Свобода и чиста република" са неговите думи.
За съда срещу Левски академик Кадиев посочи: Васил Левски не е съден; създадена е комисия от 2 турци и 4 българи; проектът на комисията не е съд, следствието не е съд; присъдата я произнася султанът и тя е политическо убийство.
Академик Иванка Денева представи документално-художествен текст посветен на божия човек Левски и народното дело за България, което отново и за кой ли път е писано с достойнство и кръв.
Главният секретар на БАНИ академик Маргарита Каменова обобщи, че от съществено значение е не само какво знаем за Васил Левски, а и какво взимаме от него – поемайки неговата нравственост ние може би ще станем по-добри.
Проведе се ползотворна дискусия с участието на представителите на БАНИ и гостите на конференцията, авторите на докладите отговориха на зададените въпроси.