АКАД. Д-Р ИВАНКА ДЕНЕВА ПРЕДСТАВИ НОВАТА КНИГА НА АКАД. ПРОФ. БОЯН ЛАЛОВ
В една от залите на Инженерно-педагогическия факултет в Сливен (към Техническия университет - София), се състоя творческа среща с акад. проф. Боян Лалов – дългогодишен преподавател по наукознание в научното звено в Сливен, и член на Българската академия на науките и изкуствата, София. Тя бе водена от акад. проф. Николай Петров и на нея присъстваха творци, преподаватели, почитатели на изкуството на госта. Досега той е издал в сферата на художествената литература книгите "Тангра – смехът на Бога",(в съавторство с Ленко Лалов), както и "Букви-картинки" и „Лесен английски"(за деца.). На културното събитие Б. Лалов прочете избрани свои творби от излязлото от печат през настоящата година произведение-обект на обсъждането.
Новата книга „Етюд в аквамарин и соната за виолончело" (изд. „Обнова", Сл., 2018.) бе представена от акад. д-р Иванка Денева, която оцени оригиналната й структура, с включване на различни жанрове: (поезия, проза, есе и литературнокритическа статия за „метафорите – химери на свръхсъзнанието"), както и ерудицията на автора, разказваческите му умения и поетичните инвенции. Като своеобразен „пролог на книгата" тя видя въвеждащата и създадена от писателя негова „Новоглаголица", (препратка към автентичната азбука, сътворена от Константин-Кирил Философ, 855 г.), тук разкриваща „нравствения катехизис" на писателя Лалов - чрез опорните философско-етически категории, „развити" за всяка буква в есеистични късове, вплитащи притчи, предания и съвременни истории.
Тематичният обсег на прозаичните произведения отпраща към теми от далечното минало (османското иго), насилственото коопериране на земята, дисциплинарните роти и лагерите, но и към днешния ден на съвременна „България на прехода", извикваща публицистичното несъгласие на Б. Лалов заради буренясването на земята, продаването й на чужденци, отлитането в други страни на децата ни-птици, разграбването на държавата и др. Във всички раздели е изявил определено отношение към темата за изобретенията и достиженията на техническия прогрес, изразено чрез фабулата на някои от творбите; към приносите на култови имена-представители на „световната наука", с вплитане на специфични лексикални пластове и термини.
Акад. д-р Иванка Денева отправи препоръки към автора, сред които прилагането на „историческия подход" при структуриране и подредбата на „прозаичния цикъл", както и въвеждането на диференциация по „тематично-идейни гнезда" (за поетичните творби), за да се постигне единно въздействие на книгата и избегне хаотичното поднасяне на произведенията. Удачно би било и включването в началото - след своеобразния „пролог на книгата" - на статията за метафорите, за да послужи като част от „инструментариума" за възприемане и осмисляне на поетичните и прозаични творби чрез този основен творчески похват в словесното изкуство.
Писателката отбеляза, че в „поетическия цикъл" завладяват строфите, заредени с лиризъм, и поднесени от оригинален ракурс към изобразявания обект и проблем; „сатирическите пародии" на автора по стихове на български поети (класици и съвременни, сред които Хр. Смирненски, Н. Вапцаров, Д. Дамянов, Г. Константинов, Ст. Цанев, Л. Лалов и др.; похватът на сюжетираното, различната и неочаквана поанта-развръзка на внушенията и настроението...
При завършъка на културната изява акад. проф. Н. Петров прочете творбите „България", „Българска песен" и „Теоремата на Гьодел" от Боян Лалов.
Авторът благодари на акад. Ив. Денева за представянето и отговори на въпроси на присъстващите. Преподаватели запечатаха в снимки мигове от творческата вечер, заредила с духовност присъстващите в навечерието на Възкресението на Спасителя.
