Проект на Българска национална доктрина ще бъде внесен в Народното събрание

14 учени от Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) направиха проект на Българска национална доктрина, който ще бъде внесен в началото на 2015 г. в Народното събрание. Това обяви на пресконференция в БТА на 22 декември 2014 г. акад. проф. д-р Григор Велев, председател на БАНИ, ръководител на научния екип, разработил доктрината и главен редактор на изданието. Зам.-главен редактор и участник в изготвянето на доктрината е акад. проф. д-р Орлин Загоров, директор на Научния институт за Българска национална доктрина към БАНИ. В авторския колектив влизат още акад. проф. д-р Георги Маринов, акад. проф. д-р Димитър Иванов, акад. проф. д-р Димо Гиргинов, акад. проф. д-р Емил Янев, акад. проф. д-р Иван Станков, акад. д-р Маргарита Каменова, акад. проф. д-р Петър Иванов, акад. проф. д-р Пламен Павлов, акад. Румен Леонидов, дописен член о.р. генерал Славчо Босилков, член наблюдател о.р. полк. Костадин Костадинов и проф. д-р Стойчо Стойчев. Сред консултантите на проекта са акад. проф. д-р Боян Лалов, акад. проф. д-р Добрин Свинаров, акад. проф. д-р Боян Лалов, акад. Йордан Каменов, акад. проф. д-р Крум Крумов и др.

Акад. Гигор Вилев изказа благодарност на съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, който е спонсорирал издаването на доктрината, но подчерта, че в изтовянето на документа са участвали специалисти от различни партии. Той изтъкна, че основните фундаменти на съвременната национална държава са Конституцията и Националната доктрина, но за жалост България от Освобождението от турско робстводо сега България не е имала своя национална доктрина, която да определи националната идея, националния идеал и националната кауза, националните интереси. До сега изготвяните от БАНИ проекти за национална доктрина не са получили политическа подкрепа да бъдат внесени или раглеждани в пленарната зала. Новият, шести подред проект, предлага националният идеал на България през XXI век да бъде:
„Свободна, независима, демократична, силна и благоденстваща България, духовна обединителка на българската нация и опора на българите по света".
Акад. Велев изтъкна, че повече от 21 млн. българи живеят извън пределите на България. Той се спря на дългосрочните национални приоритети, залегнали във Втора глава на доктрината, която включва 12 раздела. Тук са засегнати всички сфери на обществения живот – администрация и икономика, инфраструктура и транспорт, индустрия и земеделие, хранителна и парфюмерийна промишленосст, възпитание на българската младеж, бългалската наука и култура, екологична защита и устойчиво развитие, национална сигурност и др.

Доктрината предвижда реформа във висшето образование. "В България има 56 университета, които са твърде много за населението на България. Нашият екип предлага университетите да се обединят и свият до 10 висши учебни заведения", обясни акад. Велев. Друго предложение е във ВУЗ-овете да се открият факултети за следдипломно образование.

Председателят на БАНИ се спря и на необходимостта да се открият български училища в някои страни, където живеят големи групи българи и в момента децата им посещават само неделни български училища по няколко часа. Той даде за пример град Солун, където през 1913 г. е имало три български гимназии (мъжка, девическа и търговска), а сега няма нито една. „Би било добре да се възстанови българската гимназия в Солун „Св. Св. Кирил и Методий", изтъкна акад. Велев. Той се спря на необходимостта в българските училища място да намери нациналното, гражданското и нравственото възпитание. Предлага се да бъде създадена единна младежка организация "Юнак", която да организира учащите за спортни и научни дейности, както и за състезания и викторини като извънкласни дейности.

В доктрината е обърнато специално внимание на защитата и развитието на българската култура . Според експертите държавата трябва да отделя повече пари за култура, да подпомага развитието на читалищата, народното творчество, всички видове изкуства, запазване на чистотата на българския език, излъчване на повече българска музика по родните радиостанции. "В момента 80% от песните, които се чуват в радио ефира са чужди, би трябвало да е обратното", изрази мнението на специалистите акад. Велев.

Експертите предлагат увеличаване на детските надбавки като лост за спирането на демографския срив. Според предложението надбавките за първо дете трябва да бъдат 20% от средната работна заплата, за второ - 40% от СРЗ и за трето - 80% от СРЗ. За всяко следващо дете надбавките на бъдет 10% от СРЗ, е залегнало в проекта.

Журналистите проявиха жив интерес към някои предложения в доктрината. Едно от тях е връщането на т. нар. "ергенски данък" самотни мъже и жени без деца на възраст от 35 до 55 години. „В момента има много жени, които не са сключили брак и държавата ги подпомага финансово като самотни майки", обясни акад. Велев. По думите му е необходимо държавата да има повече пари за социална подкрепа на приемните родители, за да могат да се изведат сираците и изоставените деца от социалните домове.

В книгата са намерили място и най-важните моменти от българската национална история, както и речник на термините, използвани в доктрината.