БАНИ проведе кръгла маса на тема : “Език свещен – българското културно влияние – духовен континент”
В навечерието на светлия празник 24 май Отделението по гражданско общество и държавност, Научният център „Медии и обществени комуникации" и Институтът по журналистика към Българската академия на науките и изкуствата проведоха кръгла маса на тема „Език свещен – българското културно влияние – духовен континент". Форумът се състоя на 21 май 2015 г. в семинарната зала на академията на името на акад. Емил Александров.
Директорът на Института по журналистика към БАНИ доп. член Валентин Стамов се спря на пространното житие на Свети Константин-Кирил Философ, написано от неговия ученик Климент Охридски, канонизиран по-късно за светец. „За съжаление мнозина българи не познават този текст, който дава важни подробности за възпитанието, високата духовност и целеустременост, които е притежавал по-малкия от Светите братя", изтъкна Стамов. Той отбеляза, че Константин-Кирил Философ е получил своето образование в Магнаурската школа – най-реномираното учебно заведение за времето си.
Акад. проф. д-р Пламен Павлов се спря на български духовници, които са били водещи фигури във Влахия, Молдова, Литва, Киевска Рус и др. Сред тях са Григорий Цамблак и Киприян, който през 1375 г. става митрополит на Киев и на цяла Русия.
Доп. член Стоян Райчевски предложи празникът на Светите братя да се чества на един ден – 11 или 24 май. „Би трябвало църквата и светската власт да се разберат по този въпрос", смята историкът, който води предаването „Прокудени от бащин край" по телевизия СКАТ.
Главният секретар на БАНИ акад. Маргарита Каменова сподели с аудиторията колко тържествено и масово се е чествал Празникът на българската писменост и култура по време на нейната младост. „За съжаление днес този светъл празник се неглижира", изрази огорчението си акад. Каменова. "Днешното училище е в дълг на святото дело на Кирил и Методий", изрази мнение и акад. Петко Тодоров (директор на Научния център „Медии и обществени комуникации"). Той даде нелицеприятни примери от училищното житие на своя син.
Акад. Лилия Райчева припомни как са написани текста и музиката за химна на българската просвета „Върви, народе възродени...", който е и химн на БАНИ. Тя изтъкна, че всеки трябва да знае имената на текстописеца – поетът Стоян Михайловски и автора на музиката – композиторът Панайот Пипков.
В дискусията стана дума за необходимостта младите българи да знаят повече за глаголицата, да се приеме Закон за българския език, който ще бъде гарант за чистотата на родното слово.
