БАНИ - Facebook фасадата на предизборната парламентарна кампания ’2021.

Facebook фасадата на предизборната парламентарна кампания ’2021.

Facebook фасадата на предизборната парламентарна кампания ’2021.

FACEBOOK ФАСАДАТА НА ПРЕДИЗБОРНАТА ПАРЛАМЕНТАРНА КАМПАНИЯ'2021
Проф. д-р Лилия Райчева, д-р Нели Велинова, д-р Мариян Томов, д-р Лора Метанова
СУ „Св. Климент Охридски"
 
Резюме
Предизборната кампания за парламентарните избори в България на 4 април 2021 г. се провежда в условията на социална дистанция и стриктно спазване на противоепидемичните мерки срещу COVID-19. Интернет платформите и особено социалните мрежи стават все по-популярни канали за общуване на политиците с гласоподавателите. Целта на предприетото изследване се фокусира върху динамиката на предизборната онлайн комуникация. Обектът е спецификата на интернет връзката между аудиторията с кандидатите за депутати по време на предизборната кампания през 2021 г. Предметът се отнася до дигиталните предизборни послания на лидерите на политическите сили, представени в техните профили във Facebook. Методологията е емпирично проучване и сравнителен анализ. Обхватът на изследването включва онези политически сили, които са преминали изборния праг от 4%. Резултатите са показателни за тези, които се интересуват от цифровите политическа комуникация по време на социалната изолация на пандемията.
 
THE FACEBOOK FACADE
OF THE BULGARIAN PARLIAMENTARY CAMPAIGN'2021
Prof. Dr. Lilia Raycheva, Dr. Neli Velinova, Dr. Marian Tomov, Dr. Lora Nikolova
SU "St. Kliment Ohridski "
 
Abstract
The pre-election campaign for the National Assembly in Bulgaria on April 4, 2021 is conducted in the conditions of social distance and strict observance of the anti-epidemic measures against COVID-19. Internet platforms and especially social networks are becoming increasingly popular channels for politicians to communicate with voters. The aim of the study focuses on the dynamics of pre-election online communication. The object is the specifics of the Internet connection between the audience and the candidates for deputies during the pre-election campaign in 2021. The subject refers to the digital pre-election messages of the leaders of the political forces, presented in their Facebook profiles. The methodology is an empirical study and comparative analysis. The scope of the survey includes those political forces that have passed the 4% electoral threshold. The results are indicative for those interested in digital political communication during the social isolation of the pandemic.
 
Въведение
Предизборните кампании в България през периода на демократизация от 1989 г. насам се развиват успоредно с демонополизацията, либерализацията и трансформацията на медийната система. Дерегулацията на сектора на радио- и телевизионното разпространение, обаче, се проточва, отстъпвайки място на възхода на два взаимно обвързани процеса - политизация на медиите и медиатизация на политиката (Райчева и Пейчева, 2017). От началото на новия век тези процеси се ускоряват с широкото използване на цифровите технологии в ежедневната комуникация. Освен това, през последното десетилетие високоскоростното разпространение на социалните медии и социалните мрежи катализира разрастването на социалните движения, изразяващи недоволството от нарастващото неравенство. България бързо се присъединява към глобалните протестни събития, започнали с арабската пролет и последвани от ризоматичните вълнения на възмутените в Южна Европа, революцията на кухненските съдове в Исландия, движението „Окупирай" в много страни, вдъхновените от младите в Чили и Квебек международни студентски демонстрации, социалните протести в Турция, Бразилия, Мексико и другаде по света. Мануел Кастелс нарича тези движения революция на свободата и достойнството (Кастелс, 2015). Въпреки че протестите варират от икономически, екологични, феминистки, ксенофобски, антиимиграционни, антикорупционни до социални и политически, те споделят общата автономна дигитална мрежова основа на интернет и безжичната комуникация.
 
Протестиращите в България следват този дигитален модел - те се събират хоризонтално чрез децентрализираните социални мрежи и действат в пряката демокрация на участието на равни, успяващи едновременно да мобилизират индивиди от различна възраст, образование и социална принадлежност. Те се обединяват от желанието за изява на своята пренебрегната идентичност и за свободно изразяване на схващанията си. През годините, спонтанно организираните (благодарение на социалните мрежи) масови протести успяват в значитлна степен да предефинират комуникационните процеси у нас. Интернет дава възможност на активистите да планират, координират и реализират протестите с ниски разходи, анонимност и бързина. В същото време те очевидно успяват да достигнат до по-широка аудитория от потенциални участници в сравнение с възможностите на традиционните мас медии. Така, радиото и телевизията, които широко отразяват и коментират протестите, въпреки своята симултантност, драстично изостават във високоскоростната надпревара за вниманието на потребителите. Националните демонстрации във всички големи градове в страната се подкрепят и от диаспората, протестирайки пред българските посолства и консулства в Европа, както и в много други големи градове по света. Макар в отделни случаи протестиращите да проявяват неправомерни действия, особеното на социалните движения в България се отличава с положителна креативност на посланията (Райчева, Велинова и Томов, 2017).
 
Недоволството на хората подхранва почвата за развитието на популизма като политическа концепция и реторична стилистика. В днешно време политическата среда в България се характеризира с постоянна миграция между политическите субекти, което ескалира в използването на популистки подходи. Всъщност, употребата на популистка фразеология е очевидна при всички политически сили в страната, независимо дали са леви или десни. Политическите лидери и партии с изявено популистко поведение имат смесени, често променящи се характеристики. Техните послания се отправят към публиката най-вече чрез медиите. През последното десетилетие някои от новосформираните популистки партии постепенно спечелват значителен брой места в Народното събрание, както и представителство в Европейския парламент. Силното критично отношение на популистите към статуквото и към това, което те считат за химера на демокрацията, обикновено се преплита с функцията на медиите като коригиращ фактор по отношение на държавните органи. Нарастващото въздействие на социалните мрежи върху процеса на комуникация между обществеността и политическите формации генерира разумното предположение, че този модел на взаимодействие ще се развива, особено в реалността на социалната изолация, обусловена от пандемията на COVID-19. Ето защо е от особено значение да се очертаят тенденциите и особеностите в развитието на тези отношения в контекста на карантинните ограничения и по-специално - в динамиката на предизборната онлайн комуникация между политици и общественост.
 
Българските парламентарни избори през 2021 г.
За над три десетилетия от началото на процесите на демократизация през 1989 г. почти всяка година българите са се изправяли пред избирателните урни: шест президентски избори (през 1992, 1996, 2001, 2006, 2011 и 2016), десет парламентарни избори (през 1990, 1991, 1994, 1997, 2001, 2005, 2009, 2013, 2017 и 2021), осем местни избори (през 1991, 1995, 1999, 2003, 2007, 2011, 2015 и 2019), четири избори за Европейски парламент (през 2007, 2009, 2014 и 2019). Излъчени са деветнайсет правителства, от които само четири са с приключен четиригодишен управленски мандат, а шест са служебните кабинети. Това показва обезпокоителен дефицит на представителната демокрация у нас.

Изборите за национален парламент'2021 се провеждат в ситуация на глобална несигурност в такива социални сфери като здравеопазване, икономика, политика и др. От лятото на 2020 г. в страната избухват улични протести с разнопосочни искания, като: свикване на Велико народно събрание за реформа на българската Конституция; лустрация на бивши комунисти на власт; модернизация на администрацията; подкрепа за по-голямата свобода на словото и др. Натрупаната негативна обществена енергия е насочена главно към борбата с корупцията и необходимостта от съдебна реформа. Протестиращите призовават за незабавна оставка на правителството и главния прокурор и за свикване на предсрочни избори. Президентът на страната подкрепя вълненията. Въпреки предизвикателствата на заразата с COVID-19, протестиращите блокират ежедневно ключови кръстовища в столицата и в някои други градове в страната, като по този начин възпрепятстват нормалното функциониране на градската среда. И още: хвърлят домати, яйца, риба, павета срещу правителствени сгради и полицейски служители. Неконтролираното им поведение и блокадите на основни кръстовища в София затрудняват столичани и предизвикват тяхното недоволство. Протестите са предимно ризоматични, въпреки че са координирани от т. нар. „Отровно трио" (състоящо се от журналист, скулптор и адвокат) и подкрепени от избягал от страната олигарх с редица правни нарушения. В опит да излъскат имиджа си, някои извънпарламентарно представени политици се присъединяват към демонстрантите. Протестиращите, независимо че някои от исканията им са разумни и своевременни, не могат да формулират ясни конструктивни цели, както и да номинират харизматични и компетентни лидери, обединяващи исканията им. Напротив, участниците в масовото обществено недоволство са скептични относно способността на всяка алтернатива на управляващата политическа партия да промени статуквото в системата. Те не вярват, че правителството ще подобри значително ситуацията в страната, но още по-малко вярват, че ще настъпи положителна промяна, ако друга политическа сила поеме властта. Според тях проблемът се корени дълбоко в корумпираната система, оформен през трите десетилетия на преход към политически плурализъм и пазарна икономика и затова повърхностна политическа рокада не би променила значително ситуацията. Протестите продължават до октомври 2020 г. и довеждат до оставката на петима министри. Въпреки политическата несигурност, министър-председателят Бойко Борисов отказва да напусне власта, като посочва необходимостта от стабилност при справяне със здравните, икономическите и социалните предизвикателства, причинени от пандемията COVID-19. Така правителството завършва своя редовен четиригодишен мандат.
 
Сред основните причини за общественото недоволство от правителството може да се посочи натрупаната умора от управлението на трите кабинета с водещото участие на дясноцентристката политическа партия Граждани за европейско развитие на България - ГЕРБ (2009-2013, 2014-2017 и 2017-2021), както и ниското обществено доверие в държавните институции. Въпреки че последното управлявано от правителството, водено от ГЕРБ, постига известен успех в контекста на коронавирусната криза, поддържането на добри макроикономически показатели, модернизацията на инфраструктурата, както и с управлението на мигрантската криза и с увеличаването на международните перспективи на страната, парламентарната опозиция и твърденията на протестиращите, че ГЕРБ не се е борил решително с корупцията в страната и не е положил достанъчно усилия за защита на върховенството на закона, спомагат за формирането на преобладаващо критично отношение към тази политическа сила.
 
Напрегнатите отношения между премиера и президента допълнително поляризират политическата среда. Малко преди изборите възникват някои нови партии и коалиции, главно от бивши високопоставени държавни служители. За 240-те места в Народното събрание се кандидатират представители от 67 политически формации, организирани в 19 политически партии и 11 коалиции.
 
Мудната предизборна кампания, провеждана при епидемиологичните ограничения и белязана от публично разочарование, е фокусирана предимно върху личности, а не върху програми. Пандемията COVID-19 определя фокуса върху онлайн кампаниите. Основна тема става предполагаемата корупция в ръководеното от ГЕРБ правителство, което намалява успеха на тази политическа сила. Други разисквани теми са овладяването на пандемията на COVID-19, съдебната система, икономиката, отношенията със Северна Македония и др. Тонът на кампанията в някои случаи е конфронтационен. Някои от новите участници в политическата надпревара като Демократична България, Има такъв народ и Изправи се! Мутри вън преминават електоралния праг от 4% (Таблица 1).

Таблица 1. Политически формации, избрани в 45-то Народно събрание
 
table-1
Източник: Централна избирателна комисия на Република България https://www.cik.bg

Под натиска на протестиращите Изборният кодекс е променен, като предвижда паралелно използване на машини за гласуване в избирателните секции с минимум 300 регистрирани избиратели. Депутати от две политически партии и четири коалиции, представляващи 20 политически образувания, сформират новия състав на Народното събрание. От политическите сили на предишния парламент само ДПС подобрява резултата си, като печели допълнително 4 места. ГЕРБ в коалиция със СДС губи 20 места, а коалиция БСП за България – 37 и става трета политическа сила. Националистическите политически формации, като Обединените патриоти и Воля, вследствие на разцеплението си, губят цялото си представителство в новоизбраното, 45-то Ннародно събрание.
 
Избирателната активност в страната е 50.61%. Изборната апатия измества първоначалната политическа еуфория в обществото. Това може да се разглежда като протестен вот на българите срещу политическата класа. Освен това, 47 749 от 3 334 283 гласоподаватели не подкрепят нито един от кандидатите (Централна, 2021). Очевидно, българите отказват да се съобразят с медийната, политическата и социологическата пропаганда, особено когато тя е с негативна окраска.
 
Въпреки че ГЕРБ е първа политическа сила в 45-ия парламент, нагласите на останалите политически формации го поставят в изолация. Първите действия на редица новоизбрани депутати не са обнадеждаващи от гледна точка на експертност и политическа култура, демонстрирайки агресия и пренебрегване на парламентарните правила. След като предложението на лидера на ГЕРБ за консенсусен кабинет от технократи е отхвърлено преди изборите, процесът за съставяне на коалиционно правителство е изключително затруднен. Макар ГЕРБ в коалиция със СДС да е единствената политическа сила, която предлага структуриран кабинет за управление, той не е реализиран заради липсата на консенсус у останалите пет политически формации. Заелата второ място политическа сила Има такъв народ, въпреки огромната подкрепа от останалите депутати на неоповестената й програма, връща мандата, обвита в мълчание. Нейният лидер е уникален в българския парламентарен живот с това, че е единственият депутат, която не се е явил на нито едно заседание на Народното събрание. Коалиция БСП за България също не предлага правителство. Липсата на категорично мнозинство и неадекватността на мнозина от новите депутати се отразявт непродуктивно върху законотворческата дейност. Единствено Изборният кодекс е ревизиран, като е въведено задължително машинно гласуване за секциите с над 300 гласоподаватели и е премахнато ограничението от 35 секции в страните, които не са членки на ЕС. Поправките са предоставени на Конституционния съд за тяхната законосъобразност, но по-обезпокоителното е, че гласуването е осъществено без предварително обществено и експертно обсъждане в рамките на един ден. Негативизмът срещу победилия ГЕРБ, изглежда, се оказва по-обединяващ фактор за другите пет парламентарно представени политически сили, вместо консенсусното обсъждане на важните проблеми за страната. Ограниченият срок на служебното правителство и стесненият периметър на неговите действия едва ли биха способствали за тяхното решаване. Така би било напълно възможно да се добави и политическа криза към здравната, икономическата, социалната и институционалната, което е тенденция към ерозия на демокрацията.
 
Методология
Целта на предприетото изследване, предпрето от академичен екип от СУ „Св.Климент Охридски", е фокусирана върху динамиката на предизборната онлайн комуникация между политиците и обществеността в контекста на епидемичната обстановка, породена от COVID-19. Обектът е спецификата на интернет връзката между съвременната дигитална аудитория и кандидатите за депутати по време на предизборната кампания през 2021 г. в България. Предметът се отнася до дигиталните предизборни послания на лидерите на политическите сили, представени в техните профили в социалната мрежа Facebook по време на едномесечната предизборна кампания. Методологията е емпирично проучване и сравнителен анализ. Обхватът на наблюдението включва политическите сили, преминали изборния праг от 4%.
 
Проучването изследва вербалната и невербалната комуникация на кандидатите за депутати, качеството на техните послания по отношение на позитивност, негативизъм или неутралност, както и тяхната ангажираност към социални, здравни, икономически, технологични и други важни теми, свързани с благосъстоянието на населението в страната като държава-членка на Европейския съюз. Проследяват се също честотата на използване на Facebook от политическите лидери, доминиращата проблематика в техните съобщения, както и дигиталната активност на публиката.
 
Резултати
Едномесечната предизборна кампания се провежда по време на извънредната здравна ситуация, причинена от епидемията на COVID-19. Масовите събития, агитирането от врата до врата и личните дейности са ограничени. Затова политическите партии насочват усилията си към използването на традиционни медии и онлайн платформи за своите послания. Като задължителен реквизит всички предизборни материали посочват, че купуването и продажбата на гласове е престъпление.
 
Медийното отразяване
Данните от мониторинга на Института за развитие на обществената среда показват, че кампанията за национален парламент от 2021 г. струва над 4 млн. лева. и е по-скъпа от тези през 2014 и 2017 г. (Институт, 2021 г.). Интересно е, че управляващата коалиция е вложила най-много средства в предизборната си кампания, независимо че участвайки в изпълнителната власт, е присъствала и в информационния поток. Макар да притежава собствена телевизия (БСТВ), коалиция Българска социалистическа партия за България значително намалява присъствието си в 45-ия парламент. Въпреки инвестициите и наличието на собствени телевизии, някои парламентарно представени политически сили, като Вътрешната македонска революционна организация - Българско национално движение – ВМРО-БНД (ТВ „България 24"), Националният фронт за спасение на България-НФСБ (ТВ „СКАТ" ) и Атака (TВ „Алфа") губят надпреварата. Същевременно новият играч - политическата партия Има такъв народ, основана на дългогодишния ангажимент на нейния лидер като телевизионен водещ и собственик на телевизия 7/8, става втора политическа сила.
 
В предварителните заключения на Международната служба за наблюдение на изборите на ОССЕ се отбелязва, че основните свободи на гражданите са спазени и че посланията на кандидатите успяват да достигнат до електората, а техните публични изяви - широко отразени в медиите. Същевременно се отчита, че в медиите липсват достатъчно аналитични материали, предлагайки ограничено редакционно отношение към новинарското отразяване на кампанията, а това неминуемо оказва влияние върху способността на избирателите да направят информиран избор. Установява се също, че телевизията остава основният източник на политическа информация, следвана от онлайн медиите. Обща гледаемост от над 64 % принадлежи на двете частни телевизионни мрежи (bTV и Nova), които държат над 85 на сто от всички рекламни приходи. Nova управлява и най-голямата компания за дигитални медии, включително над десет големи новинарски уебсайтове. За сравнение, обществената Българска национална телевизия (БНТ), макар и с най-високо зрителско доверие, е третата най-популярна телевизионна мрежа с далеч по-малък процент от рекламни приходи (ОССЕ, 2021).
 
Изследване на медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер" и социологическата агенция Alpha Research потвърждава доминиращата роля на телевизията като водещ източник на политическа информация. За вестниците и списанията кампанията изглежда почти безсмислена - в повечето случаи под 1% от респондентите се консултират с тях. Анкетираните са убедени в зависимостта на някои медии от партии в предизборната кампания. Друг интересен извод е, че макар социалните мрежи да са се превърнали във втория по сила източник на информация за изборите, голяма част от респондентите посочват, че преобладаващото им използване от политиците е опасно, заради възможното едностранчиво разпространение на фалшиви новини, манипулации и компромати. Почти половината интервюирани смятат, че партиите са ги информирали за политическите си програми зле и неразбираемо. Това мнение присъства във всички възрастови групи, всички нива на образование и всеки тип населено място (Дневник, 2021).
 
Онлайн комуникацията
Facebook е основната социална мрежа в страната. Ето защо някои участници в изборите разчитат силно на присъствието си в нея. Според ОССЕ политическите сили активно са използвали платформата Facebook, за да популяризират своите публикации, изразходвайки над 180 000 евро за реклама (ОССЕ, 2021). Проучването на Фондация „Конрад Аденауер" и Alpha Research установява, че социалните медии са се превърнали в основен и доминиращ източник на информация за предизборната кампания, но въпреки това все още съществува популярното разбиране, че журналистиката е необходима за посредничество между политици и граждани (Дневник, 2021).
 
Всички участници в предизборната кампания в изборите, а не само тези, прехвърлени бариерата от 4 %, са заложили изключително сериозно на присъствието си в социалната мрежа Facebook, особено в деня за размисъл, в самия изборен ден и в дните на официалното обявяване на резултатите и публикуването на окончателния списък с депутатите, избрани в 45-ото Народно събрание.
 
Следвайки целта на това проучване, фокусирано върху динамиката на предизборната онлайн комуникация в контекста на COVID-19, са изследвани посланията на лидерите на политическите партии, представени в техните профили във Facebook по време на едномесечната кампания (05.03-04.04.2021). Поради ограничения размер на тази статия ще бъдат представени резултатите само за онези политически сили, които са преминали бариерата от 4%.
 
Коалиция ГЕРБ-СДС
Въпреки негативизма на почти всички политически сили, участници в надпреварата, към консервативната ГЕРБ, тя, този път, в коалиция със Съюза на демократичните сили - най-старата демократична формация в новата история на България и малкото Движение за единство на хората – печелят най-много - 26.18 %, представяйки 837,707 гласоподаватели или 75 места в новоизбрания парламент. Мотото на Коалицията е „Работа, работа, работа".
 
Лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов е изключително активен във Facebook (профилът му набира близо 305 000 последователи). Той има 197 публикации на страницата си или средно около 6.35 дневно. 118 публикации съдържат видео стрийминг. Почти всички те представят обхвата на работата, извършена от воденото от него правителство. Това са и основните аргументи на правителството на Борисов – мащабността на свършената работа. Включена е и подкрепата за него от някои европейски лидери, сред тях - Манфред Вебер, председател на групата на ЕНП в ЕП. Останалите 79 публикации са придружени от снимки. В изборния ден има пет публикации на живо: благодарност към избирателите за подкрепата; посещение на реновирания от воденото от него правителство Дивотински манастир; критика към президента Румен Радев за назначаване на неподходяща дата за изборите - в пика на третата вълна на COVID-19 и по време на католическите великденски празници; анализ на резултатите от изборите. Коментарите под публикацията са над 13 хиляди, което е най-много в сравнение с другите му постове по време на предизборната кампания.
 
Като цяло рационалната, прагматична кампания е водеща в страницата на премиера във Facebook. Той се опитва да играе ролята на обединител на нацията. „Оставяме противниците си да ръководят черната кампания. Ще продължим да изграждаме училища и храмове във всички населени места и, както винаги, няма да ги разделяме на партийна основа. Когато има работни места, модернизирана инфраструктура и подобрени условия на живот - християните и мюсюлманите ще живеят в дух на разбирателство", казва той в публикация от 20 март.
 
Политическа партия Има такъв народ
На второ място с 51 места (565 014 гласа или 17.40% от вота), се класира новата Има такъв народ - популистка политическа партия, създадена от българския популярен дългогодишен телевизионен водещ Станислав (Слави) Трифонов. Самопредставящ се като "политически продукт", партията е кръстена на един от музикалните албуми на Слави Трифонов и Ку-ку бенд. Самият той има татуировка на гърба си с известната фраза на Уайът Ърп (в изпълнение на Кърт Ръсел) от американския уестърн „Тъмбстоун" (1993): „Идвам и водя ада след себе си". Възходът на тази политическа формация всъщност продължава тенденцията както в Европа, така и в САЩ - звезди от телевизионния и шоубизнеса да навлизат в политиката: Доналд Тръмп в САЩ, актьорът Бепе Грило - основател на Движението „Пет звезди" в Италия, комикът Воладимир Зеленски – президент на Украйна, комедиантът Марян Шарец и бивш премиер на Словения... Предизборният лозунг на партията е „Решаващият глас си ти".
 
Слави Трифонов залага повече на емоционална кампания и оформя посланията си около възможността за промяна чрез активно гласуване без страх, важността на хората да направят тази промяна и патриотизма. Той не прави толкова активна онлайн кампания в профила си - има общо 18 публикации на страницата си, 9 от които са видеоклипове, включително – пет, излъчени на живо. Показва най-голяма активност в самия изборен ден, когато има четири публикации, от които - три видеоклипа от предизборното студио на неговата телевизия „7/8". Един от видеоклиповете, направен върху емблематичната народна песен „Притури се планината", в която е вплетен призивът на ръководителя на тогавашната експедиция по радиостанцията: „Ти си велик човек, ти си българин! Не заспивай!", завършва със снимката на загиналия на връх Еверест алпинист Христо Проданов. Видеото към песента „Заедно" завършва с премахването на защитните маски на върха на планината и надписа „Страхът е илюзия. И когато разберете това, ще се почувствате свободни". Публикацията от изборната нощ, в която Слави Трифонов обявява, че има симптоми на коронавирус и се е самоизолирал, акцентира върху ролята на хората, които са поискали промяна. Публикацията събира 67 хиляди харесвания, 8,6 хиляди коментара и е споделена над 1000 пъти (1,6 К).
 
Патриотичната тема е засегната и на 18 март, когато Слави Трифонов публикува пост за Васил Гарванлиев, който трябва да представлява Република Северна Македония на песенния конкурс „Евровизия" и кампанията срещу него, защото се е обявил за българин. Публикацията се харесва на 16 хиляди души, има над 1000 коментара (1,3 К) и над 600 споделяния.
 
Декларацията му от 9 март срещу статуквото и че няма да вземе парите за медиен пакет, отредени според Изборния кодекс, и че ще предложи субсидия от по един лев на глас, според резултатите от инициирания от него референдум, получава 46 000 харесвания, над 6000 коментара и над 3000 споделяния.
 
В кампанията на Слави Трифонов има два акцента - концертът „Къде си, вярна ти любов народна" на 2 април и разговорът му онлайн с хората на 20 март. Това са и единствените му включвания на живо в неговата Facebook страница.
 
Разговорът на живо на 20 март събира над 30 хиляди харесвания (33K), 11K коментара и над 4 хиляди споделяния (4.4K). Основните послания са за прозрачност, за противопоставяне на статуквото, олицетворено от ГЕРБ, БСП и ДПС и декларация, че Има такъв народ няма да прави коалиции с тях.
 
Концертът е другият фокус на кампанията, също с участието на Слави Трифонов. Това събитие събира 33 хиляди харесвания, 15 хиляди коментара и 10 хиляди споделяния. Посланието на концерта е насочено директно към патриотичното чувство на българите. Самото мото на концерта – „Къде си, вярна ти любов народна", а и подборът на песните подчертават доминацията на емоционалата мотивация в кампанията му.
 
Коалиция БСП за България
В последните години Българската социалистическа партия страда от вътрешни противоречия. Водената от нея Коалиция БСП за България постепенно се отклонява от своя социалдемократичен ляв профил, съчетавайки пет политически формации, вариращи от комунизма и национализма до екологията: БСП, Нова зора, Комунистическа партия на България, Политически клуб „Екогласност" и Политически клуб „Тракия". Въпреки че мотото на Коалицията е „С грижа към хората", тя записа най-лошия си резултат в демократичните парламентарни избори в страната и се класира като трета политическа сила с 43 места, при вот от 480 146 гласа или 14.78%.
 
Предизборната кампания на БСП за България, проследена от профила на лидера на партията Корнелия Никова в социалната мрежа Facebook, е умерена като интензитет. В невербален план тя излъчва увереност, позитивизъм, спокойствие и предсказуемост, което е в унисон с ключовите думи на предизборните послания на Коалицията за управление на кризи - предвидимост и стабилност. Активността на Нинова е от 1 до 8 поста на ден, като средно се наблюдават по три-четири публикации днeвно. Общият брой на всички публикации е 75 броя, като коментарите към тях са от 100 до 300, а към някои надхвърлят 700. Тя залага най-вече на текстовете със снимки, които заемат повече от половината от всички публикации – 46 броя. Видео материалите са доста по-малко – едва 11 броя, като малка част от тях са на живо. Под една седма е процентът на участията на Нинова в телевизионни предавания. Публикуваните 7 рекламни плаката са посветени на различни теми – три, свързани с агитация за машинно гласуване и по един с предложения в областта на социалната политика (най-вече с пенсиите на възрастните), здравеопазването, финансите и образованието. Обратната връзка не винаги е само положителна, не липсват и критики.
 
Лидерът на БСП се опитва да включи обществото в обща кауза, казвайки „Зависи от всички нас", „Заедно ще успеем", „Можем да го направим" и т.н. Обаче, тя много често се обръща към публиката от първо лице единствено число, с което силно наподобява начина на изказване на лидера на ГЕРБ, когото критикува.
 
Партията залага на конкретни предложения, а лидерът й следва максимата „Трябва ни ред, предсказуемост и разумни решения". Част от предложенията, които Корнелия Нинова прави, са във връзка със справяне с кризата с ваксините – внасянето на руски и китайски ваксини, както и създаване на строга организация при ваксинирането и осигуряване на достъп на всички болни от COVID-19 до лечебни заведения. Обещания присъстват и в публикациите на Нинова: „Нито една общинска болница няма да бъде затворена или продадена под управлението на БСП", „Ще освободим компаниите от рекета, на който са подложени", „Докато съм председател на БСП, партията няма да промени позицията си по Истанбулската конвенция ".
 
Характерно за предизборната кампания на БСП за България е символното използване на числото 4, съответстващо на номера на бюлетината на Коалицията. С датата - 04.04. се прави опит да се придаде допълнителна тежест на числото. Предложените мерки за овладяване на различни кризисни ситуации са „4 стъпки за справяне с корупция или здравословни проблеми", „изготвен е набор от 4 въпроса и 4 отговора", „има 4 причини БСП да бъде единствената алтернатива" и т.н.
 
Политическата партия Движение за права и свободи
Политическата партия на центристкото либерално Движение за права и свободи, възприемана като партията на етническите турци в България, основана през 1990 г. от Ахмед Доган, сега неин почетен президент, оттогава насам е един от постоянните политически субекти, представени в Народното събрание. Тъй като законодателството не позволява политически партии на етническа, расова или религиозна основа, редица кандидати от турски и ромски произход се включиват в изборните списъци на различни партии, главно в населени с малцинства райони. ДПС е единствената печеливша политическа сила от т. н. партии на статуквото, като увеличава резултата си за 45-ия парламент с четири депутатски места – общо 30 със спечелени 336 306 гласа или 10.36%.
 
Предизборната кампания на ДПС е изключително скромно изразена във Facebook профила на нейния лидер Мустафа Карадайъ. Общият брой публикации е 21. Самият той има само две лични изяви. Първата е на 6 март, два дни след старта на кампанията, когато във видео заявява мотото на партията „Рестарт на държавността!". В изказването си Карадайъ заявява, че предстоящите са най-важните избори в България след 1989 г. Той подчертава приоритетите на ДПС, предлагайки програма за ускорено икономическо развитие на страната и реформи във всички сектори. Партията застава зад идеята за достоен живот на всеки български гражданин, за диалог между институциите, за нормалност в политиката, за рестарт в държавността. Втората публикация на Карадайъ е от 25 март. Тя е посветена на последния ден на Народното събрание и в нея се посочва, че „трябва да се сложи край на безцелното пребиваване във властта, на което сме свидетели от 11 години, на омразата, разделението, противопоставянето, арогантността и агресията. Но също и на превръщането на държавните органи и служители в слугинаж на герберизацията. За да се случи това, трябва държавните органи и институции да функционират съгласно Конституцията и законите на страната, в услуга на хората и бизнеса, в диалог, координация и взаимен контрол." Коментарите под тази статия са 8 на брой, а към видето – едва 4.
 
Имиджът на профила на лидера на ДПС е стегнат и обран. Няма излишна информация. Публикувани са един рекламен плакат и една художествена снимка на чаша с кафе, на повърхността на което е изписано с черен шоколад „ДПС, №9", която събира най-много харесвания от всички публикации в предизборната кампания на Карадайъ – 990, и най-много коментари – 31 на брой. От всичко личи, че ДПС не залага особено на публичността, създавана във Facebook, за да увеличи броя на гласоподавателите си. Стратегията, на която ДПС залага във Facebook профила на лидера, е доста нестандартна. Преобладават адресите на лидери на различни международни организации, в които те настояват българите да гласуват за ДПС: Ханс ван Баален, бивш председател на АЛДЕ; д-р Хакима ел Хайте, председател на Либералния интернационал; Греъм Уотсън, бивш председател на партията ALDE; Дачиан Чолош, председател на групата на Обнови Европа на Европейския парламент; Роман Якич, председател на Либералната мрежа за Югоизточна Европа (LIBSEEN); Дита Чаранзова, вицепрезидент на ЕП и др. На една снимка той прегръща Марк Рюте - лидера на Народната партия за свобода и демокрация в Холандия по повод победата му за парламентарни избори.
 
ДПС също флиртува с номера на бюлетината № 9. В текста на последната си публикация във Facebook Карадайъ споделя, че е гласувал в 9 ч. и 9 мин. за: „рестартиране на държавността; възстановяване на нормалността в политиката; възстановяване на демокрацията в България; ускорено икономическо развитие на България".
 
Коалиция Демократична България
Коалиция Демократична България е с двама лидери – Христо Иванов - бивш правосъден министър при управлението на ГЕРБ, но активно протестиращ срещу него през 2020 г. и Атанас Атанасов, който като депутат от Реформаторския блок е част от втория кабинет на ГЕРБ. Коалицията е съставена от четири политически формации, вариращи от национален консерватизъм, анти-корупционно движение, зелена политика до либерализъм: Движение Да, България, Демократи за силна България, Зелено движение и Достойнството на един народ.
 
Основният цвят, използван в кампанията на Коалицията, е синият - асоциация с цвета на демократичните сили от зората на политическите промени в страната от 1989 г. С мотото на кампанията си „България може много повече" ДБ печели 302 280 гласа или 9.31% и се класира на пето място с 27 депутатски места.
 
Христо Иванов е много активен във Facebook страницата си със 119 публикации, средно по около четири на ден. Повече от половината от тях - 67, съдържат видео - често на живо, политически реклами и телевизионни изяви. 51 от публикациите представят изображения от посещения на кандидати за депутати, плакати, мотото на
Коалицията и номера на бюлетината.
 
Благодарственият пост към гласоподавателите и партньорите е качен в изборния ден и събира най-много харесвания и реакции - 6.7 хиляди, 339 коментара и 120 споделяния. Много харесвания и реакции - 5.1 хиляди, над 1000 (1.2K) коментара и 143 споделяния събира пост, публикуван на 23 март и свързан с руското влияние и руските шпиони в България.
 
Видеоклип от обобщаването на основните тези на ДБ с участието на Христо Иванов в седмичната програма „Панорама" на обществената БНТ също е много популярен - събира 4,4 хиляди харесвания, 524 коментара и 97 споделяния. И видео с текст „Да си върнем страната, както си върнахме плажа от Доган заедно" придобива популярност - 1,6 K харесвания, 53 коментара и 160 споделяния, а публикация с текст „ГЕРБ, вие сте конституционна криза"събира 1,6 хиляди харесвания, 64 коментара и 129 споделяния.
 
Кампанията на Христо Иванов стриктно се придържа към политическите теми, без отклонения за празници, поздравления и лични откровения. Залага се на експертното говорене, а не на емоционална реч. Специални акценти в предизборните му послания са концесията на летище „София", плажа на Росенец, предложението на ДБ за видеонаблюдение и платформата „Ти броиш" за гарантиране на честни избори и премахване на ограничението за секции в чужбина. Други основни теми са икономическите аспекти и обезщетения на засегнатите от кризата с коронавируса домакинства и бизнеси, необходимостта от по-добра ваксинационна политика, руското влияние в България.
 
Другият съпредседател на ДБ Атанас Атанасов има 4 659 последователя. По време на едномесечната кампания той e публикувал 47 пъти на Facebook страницата си, което прави средно по 1,27 поста дневно. Най-много коментари (34) събира публикация с изгрев в утрото на изборния ден. Тогава той публикува два поста - в единия заявява: „Гласувах за възстановяване на парламентарната република!", а в другия благодари на избирателите си. Преди изборния ден публикува популярната песен на Ал Бано и Ромина Пауър "Liberta". Преобладаващите публикации са на кандидати от партията, като и на телевизионни интервюта с участието на Атанасов.
 
Коалиция Изправи се! Мутри вън!
Най-еклектичната коалиция Изправи се! Мутри вън! комбинира осем политически формации от доста различни профили - социалдемократическа, екологична, популистка, либерална, аграрна и др.: Движение 21, Движение България на гражданите (ДБГ), Единна народна партия (ЕНП), Волт, Движение за национално единство и спасение (ДНЕС), Земеделски народен съюз (ЗНС), Изправи се.БГ (ИС.БГ) и Отровното трио. Двамата лидери - Мая Манолова, бивш член на БСП и бивш национален омбудсман и Николай Хаджигенов, адвокат и един от тримата членове на Отровното трио (заедно с журналиста и общественик Арман Бабикян и скулптора проф. Велислав Минеков, които в даден момент от протеста през 2020 г. се явяват негови лидери и организатори), не предоставят консолидирана платформа. Без ясна идентичност и с мото "Имаме план за България" Коалицията печели 150 940 гласа или 4.65% и 14 депутатски места, класирайки се на шесто място.
 
Мандатоносител е политическа партия Движение 21, водено от на Татяна Дончева, също бивш член на БСП. Изборната стратегия на Изправи се! Мутри вън! във Facebook профила на съпредседателя Мая Манолова, е изключително активна, с общо 155 публикации, средно по 6 дневно с над 700 коментара към тях. Преобладаващият тип са видеоклипове на живо (66), в които водеща фигура е Манолова и само в 3 от тях водеща фигура е мандатоносителят Татяна Дончева. Всъщност най-голям брой харесвания (20 хиляди), събрани в отделна публикация в профила на Манолова, са за участието на Татяна Дончева в предаване на bTV. Следващият най-голям брой харесвания (11 хиляди) на 23 март също принадлежи на публикация на Татяна Дончева.
 
Средната продължителност на видеоклиповете е между 5 и 10 минути и варира от 25-30 минути до няколко часа (онлайн дискусиите на Манолова с българи в чужбина, които събират около 1,4 хиляди харесвания и предизвикват средно 560 коментара и 172 споделяния). Коментарите в публикациите варират от изключително положителни и пълни с големи очаквания до изключително негативни и пълни с разочарование. Малко по-малко от една трета (40) от публикациите в профила на Манолова са нейни снимки. Има два арт видеоклипа и 4 връзки към журналистически материали. Другите инструменти за популяризиране на дейността на Коалицията в социалната мрежа са рекламни плакати, връзки към интервюта на Манолова, снимки с текстове към тях.
 
Стилистиката на говорене на Мая Манолова се характеризира с изразяването на конкретика. Тя прави популистки обещания (преизчисляване на минималните пенсии на възрастните хора от 300 на 500 лв., осигуряване на безплатни детски ясли и детски градини и др. п.) и дава заявка за промяна в почти всеки един важен сектор от живота на страната. Не пропуска нито млади, нито възрастни. Предлага решения в здравеопазване, образование, култура, бизнес и т.н.
 
Поведението на Манолова показва популизмвма в стратегията да печели доверието на обикновения човек. На снимките и във видео материалите тя е в обкръжението на хора, винаги в действие.
 
Символиката и иронията също присъстват в предизборната стратегия на Изправи се! Мутри вън!. Скечовите и шаржовите похвати, реториката е анти-ГЕРБ. В редица видео материали един от главните персонажи е героят Тулупчо, който може да бъде забелязан с малката си черна джипка. Основната задача на Тулупчо е да инспектира ремонта на ремонта, а също и да трупа пачки в малкото си чекмедженце, което се намира на едно специфично място от тялото му. Първи април – денят на лъжата, символично е обявявен за професионален празник на Бойко Борисов, показвайки чекмеджета с пари и кюлчета злато, както и три торби с лъжите на трите кабинета на Бойко Борисов. Коалицията изполва инерцията и енергията, акумулирани по време на протестите срещу управляващото правителство през 2020 г., продължавайки да говори от името на недоволните българи.
 
Друг тип популистки похват е създаването на рубрика във Facebook „Подай сигнал", с цел всеки желащ да се обади на публикуван телефонен номер и да подаде сигнал за нередност, за да може да се предотвратят нарушения в изборния ден. Използвайки опита си в общуването с хората като бивш омбудсман и познанията за техните нужди, Манолова се стреми да привлича съмишленици по всеки възможен начин.
 
Публикациите в профила във Facebook на другия съпредседател на коалиция Изправи се! Мутри вън! са най-много в сравнение с всички останали лидери и съпредседатели на партии, разглеждани в настоящото изследване – общият им брой е 264. Средно дневно на стената на политика има по 8 – 9 публикации, като в първия ден на кампанията постовете са 11, а в последния – 20 броя. Най-голяма част от тях са препратки към статии или репортажи в различни медии. Техният брой е 92, което е малко над една трета от общия брой публикации.
 
В профила на Николай Хаджигенов има нещо характерно, което не присъства в профилите на останалите лидери и съпредседатели на партии – това е наличието на публикации на стената му (20 бр.) от негови съпартийци или приятели в социалната мрежа. Най-често това са публикации от Мария Капон, Арман Бабикян, Иво Босев, Виктор Лилов, Борис Панкин и др. В общи линии те са в духа на предизборната кампания и срещу управлението на правителството на ГЕРБ.
 
Видеоматериалите са 50 броя, което е едва 19% от общия брой на всички публикации. От тях 5 бр. са видеореклами, а останалите са участия в телевизионни формати и видео материали на живо. Средната продължителност на видео материалите е 30 – 40 минути.
 
Постовете на стената на Хаджигенов събират средно по 100 харесвания. Малко са публикациите, които събират повече от 500 лайка. Най–много харесвания събира цитат на Хаджигенов, гласящ: „Опашките за гласуване означават едно – народът се събуди! Нас НЕ ни е страх!". 2,8 хиляди са харесали това изказване на политика. Друг цитат, който не е написан лично от Хаджигенов, но е добавен от него на стената му, гласи: „За първи път виждам опашка за сваляне на правителство" - 1,4 хиляди са харесали изказването. Друга публикация на съпредседателя на Коалицията, което събира сериозен брой харесвания е извинението му в социалната мрежа към всички симпатизанти на Изправи се! Мутри вън!, че въпреки положените от тях сериозни усилия да подберат членовете на Коалицията така, че нито един от тях да не е свързан с Държавна сигурност (ДС), все пак Комисията по досиета е открила в листите на Изправи се! Мутри вън! двама кандидати, които са част от ДС. Искреното извинение на Хаджигенов събира 1,3 хиляди лайка.
 
Общият брой на плакатите, публикувани на стената на съпредседателя на Изправи се! Мутри вън! е 17. Малка част от тях са с конкретни предложения за излизане от кризата, основно в сферата на здравеопазването. Публикувани са 13 шаржа, осмиващи най-вече премиера Бойко Борисов, главния прокурор Иван Гешев, правителствените мерки за борба с коронавируса и др.
 
Освен мотото на Коалицията „Имаме план за България!", на стената на Николай Хаджигенов се появява и „Време за промяна". Излъчването му е на стабилна, улегнала и вярваща в собствените сили личност, готова да се бори с неправдите. Наред със сериозността на изказа, в речта му присъстват жаргонни възклицавия, като „Глупости!", „По дяволите!", изрази, като „Управлението на ГЕРБ е чао", „ГЕРБерщина", метафори, като „големи шамари" и т.н. Стилът на говоренето му е умишлено избран сякаш в противовес на протоколното и заучено говорене на политиците. Има сериозна доза популизъм в поведението и публичния имидж на Хаджигенов.
 
Заключение
Предизборната кампания за 45-ото Народно събрание в България е предшествана от протести, започнали през лятото на 2020 г. с искане за оставка на правителсхтвото и главния прокурор, за предсрочни парламентарни избори; за повсеместно машинно гласуване, за свикване на Велико народно събрание – идея, подета от премиера, която впоследствие отпада. Особеността на изборите е, че те се провеждат в епидемиологичната ситуация на COVID-19.
 
Осъщественото изследване анализира вербалната и невербалната комуникация на лидерите на политическите сили, преодоляли 4 %-ната бариера, качеството на техните съобщения във Facebook по отношение на позитивност, негативизъм или неутралност, както и тяхната ангажираност към социални, здравни, икономически, технологични и други важни теми, свързани с благосъстоянието на населението в страната като държава-членка на Европейския съюз. Проследена е също и дигиталната активност на публиката.
 
Резултатите от анализа показват, че по време на предизборната кампания българите са предпочитали да бъдат информирани първо от телевизията, а след това - от социалните мрежи - най-вече - от Facebook. Броят публикации обаче, честотата на използване на Facebook, както и инвестираните средства не се оказват пряко пропорционални на постигнатия успех. Съдейки по качеството на съдържанието на постовете, разчитането на популизма в различните му измерения е най-печелившата стратегия. За някои от новите политически формации резултатна е и агресивната реторика. В малко от проучените Facebook профили политическите лидери ясно представят намеренията си така, че гласоподавателите да имат възможност да направят информиран избор. Онлайн комуникацията замени политическите контакти на живо с публиката, а многобройните харесвания, коментари и споделяния разширяват границите на аудиторията.
 
Като цяло рационалната, прагматична кампания е водеща във Facebook страницата на лидера на Коалиция ГЕРБ-СДС Бойко Борисов. Преобладаващо е представена мащабността на свършената работа от воденото от него правителство.
 
Общото заключение е, че кампанията на Слави Трифонов – лидер на политическата партия Има такъв народ - се формира около позицията „анти статукво", срещу страха, важността на мненията на хората, патриотизма и националната гордост. Макар публикациите да са малобройни, страницата му е популярна – интеракциите са няколко хиляди.
 
Facebook профилът на лидера на Коалиция БСП за България Корнелия Никова е умерена като интензитет. Ключовите думи на посланията на Коалицията за управление на кризи са предвидимост и стабилност.
 
Предизборната кампания на политическата партия Движение за права и свободи е изключително скромно изразена във Facebook профила на нейния лидер Мустафа Карадайъ и минава под мотото „Рестарт на държавността". ДПС не залага особено на публичността, създавана от социалната мрежа, за да увеличи броя на избирателите си.
 
Посланията в предизборната кампания на Коалиция Демократична България се придържат към политическите теми посредством експертно говорене, а не чрез емоционална реч. Facebook профилите на двамата съпредседатели Христо Иванов и Атанас Атанасов следват тази линия на общуване с избирателите.
 
И коалицията Изправи се! Мутри вън! разчита на Facebook активността на двамата съпредседатели - Мая Манолова и Николай Хаджигенов. Кампанията им е много активна, но със силно популистки привкус. Въпреки неуморния труд и изразходената енергия за привличане на стабилен електорат, крайните резултатите на Коалицията не показват особен успех.
 
Динамиката на предизборната кампания на участниците в надпреварата за 45-тото Народно събрание показва, че нито количеството вложени средства за политическа реклама, нито обхватът на медийната и онлайн активност, нито популизмът в разните му измерения, нито Facebook фасадата са достатъчни за електоралния успех. Дефицитите в качеството на рекламните форми, в яснотата на партийните програми и в целенасочеността на посланията, са по-сериозното предизвикателство пред информирания избор на гласоподавателите.
 
Резултатите от изследването са са показателни за тези, които се интересуват от дигиталната политическа предизборна комуникация в условията на на социалната изолация на пандемията от COVID-19.
 
Благодарности:
Работата е разработена в рамките на академичните изследователски проекти КП-06-COST / 5 - 18. 06. 2019 г. и KP-06-M35/4-18.12.2019 г. на Националния фонд за научни изследвания
 
Използвани източници:
Raycheva L., Peicheva D. (2017) Populism in Bulgaria between Politicization of Media and Mediatization of Politics. Mediatization Studies. Vol 1-No 1. pp. 69-81. ISSN: 2451-1188; DOI: 10.17951/ms/2017.1.1.69 https://journals.umcs.pl/ms/article/view/4062
Castells Manuel (2015). Networks of Outrage and Hope: Social Movements in the Internet Age. Polity. pp.328
Raycheva L., Velinova N., Tomov M. (2017). The 2013 Social Protests in Bulgaria: Iconic Photographs and Image Events. In: Croucher Stephen, Lewandowska-Tomaszczyk Barbara, Wilson Paul (eds.) Conflict, Mediated Message, and Group Dynamics. Intersections of Communications. Lanham, USA: pp. 53-66. Print ISBN 978-1-498-53548-9; Online ISBN 978-1-498-53549-6
Централна избирателна комисия на Република България. Парламентарни избори – 04.04.2021. https://www.cik.bg
Институт за развитие на публичната среда (01.04.2021). Отворен парламент. Рекодно скъпа предизборна кампания в медиите. https://openparliament.net/2021/04/01/%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/
OSCE (2021). International Election Observation Mission Bulgaria – Parliamentary Elections, 4 April 2021 Statement of Preliminary Findings and Conclusions. https://www.osce.org/files/f/documents/8/2/482801_0.pdf
Дневник (2021). Медиите свършиха работата на партиите в тази кампания, сочи проучване. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/04/14/4197945_mediite_svurshiha_rabotata_na_partiite_v_tazi/