БАНИ - Академчен хор „Гусла” вдигна на крака публиката в зала „Света София”

Академчен хор „Гусла” вдигна на крака публиката в зала „Света София”

Академчен хор „Гусла” вдигна на крака публиката в зала „Света София”

Публиката пя заедно с хористите и няколко пъти стана на крака по време на гала-концерта на Академичен хор „Гусла", който се състоя на 26 януари 2016 г. в столичната зала „Света София" .

Сладкогласните гуслари за пореден път показаха своята висока класа и неизчерпаем патриотичен заряд.

Концертът, организиран от Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), премина под надслов „Очарованието на българските мъжки гласове". С богатата концертна програма бе отбелязана 92-годишнината от създаването на „Гусла".

„ Непосредствено след Първата световна война млади и вдъхновени певци от хора при софийската църква „Свети Седмочисленици", по внушение на патриарха на българската хорова песен Добри Христов, слагат началото на мъжки хор, който през 1924 година приема името „Гусла". Именно тази година се счита за рождената дата на хора.", обяснява диригентът на хора акад. Валентин Бобевски, който ръководи хора от 1985 г.

В първата част гусларите изпълниха много народолюбиви песни, сред които „Родино моя, теб привет", "Балада за хан Крум" , "Черней горо, черней сестро", "Що ми е мило и драго" и други. Бяха изпълнени още "Ангелски хляб" по музика на Цезар Франк, Хор на ловците из операта "Вълшебният стрелец" от Карл Мария фон Вебер), Несун Дорма – ария на Калаф из операта "Турандот" от Джакомо Пучини, химна "Шуми Марица" .

Във втората част публиката сенаслади на великолепни изпълнения на арии от опери на Джузепе Верди, Шарл Гуно и Едуардо ди Капуа. В края на песенния празник публиката пя заедно с хористите "Край Босфора шум се вдига" и "Многая лета".

Меломаните останаха очаровани от таланта на солистите Велислав Велев, Владимир Киров, Димитър Праматаров, Пламен Шукейн (дописен член) и на двете сопрани Татяна Спиридонова (дописен член) и Неда Атанасова.

„Тази година възнамеряваме да обиколим почти цялата страна. Настоящето не е лесно, но ние с мъжка упоритост работим за утвърждаването на българската хорова песен.", обяснява акад. Бобевски.