Българско книжовно дружество
През 1869 г. в град Браила (Румъния), се основава Българското книжовно дружество.
През 2009 г. се навършват 140 години от тази забележителна дата, която е израз на хилядолетния и съвременен стремеж на българската нация към знание и творчество.
Създаването на Българското книжовно дружество е дело на видни български родолюбци – просветни дейци. То е поощрявано от водачите на българското революционно освободително движение Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и съратниците им.
Прочети още: Българско книжовно дружество
През 2009 г. се навършват 140 години от тази забележителна дата, която е израз на хилядолетния и съвременен стремеж на българската нация към знание и творчество.
Създаването на Българското книжовно дружество е дело на видни български родолюбци – просветни дейци. То е поощрявано от водачите на българското революционно освободително движение Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и съратниците им.
Съпротивата на БАН срещу възстановяването на БАНИ
Регистрацията на БАНИ предизвика остра реакция сред някои членове на БАНИ начело с чл. кор. проф. Георги Марков.
Кои са техните аргументи и заслужават ли внимание?
Кои са техните аргументи и заслужават ли внимание?
БАН – 1911 година
След Освобождението Българското книжовно дружество премества седалището си в София.
От 1911 г. по предложение на нейния тогавашен председател академик Иван Евстатиев Гешов тя е преименувана в „Българска академия на науките”.
Акад. Иван Гешов е председател на Българското книжовно дружество от 1898 до 1911 г. и на Българската академия на науките от 1911 до 1924 г. Роден в Пловдив и израснал в Манчестър, Гешов учи в Оуенс колидж и в университета Виктория.
Негово дълбоко убеждение е, че „най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ”.
От 1911 г. по предложение на нейния тогавашен председател академик Иван Евстатиев Гешов тя е преименувана в „Българска академия на науките”.
Акад. Иван Гешов е председател на Българското книжовно дружество от 1898 до 1911 г. и на Българската академия на науките от 1911 до 1924 г. Роден в Пловдив и израснал в Манчестър, Гешов учи в Оуенс колидж и в университета Виктория.
Негово дълбоко убеждение е, че „най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ”.
От 1926 до 1937 година председател на БАН е проф. Любомир Милетич
Любомир Георгиев Милетич е роден на 01.01.1863 г. в гр. Щип. Следва славянска филология в Загреб и Прага. Доктор по филология (Загреб, 1888), професор и титуляр на Катедрата по славянска филология на СУ "Св. Климент Охридски" (1892-1934).
Един от основателите на Висшето училище в София, действителен член (от 1898) на Българското книжовно дружество (БАН) и председател на БАН от 1926 до смъртта си.
Активно участва при основаването на Македонския научен институт в София. Сътрудничи на редица български и чужди периодични издания с публикации в областта на езикознанието, литературната история, фолклора и етнографията.
Прочети още: От 1926 до 1937 година председател на БАН е проф. Любомир Милетич
Един от основателите на Висшето училище в София, действителен член (от 1898) на Българското книжовно дружество (БАН) и председател на БАН от 1926 до смъртта си.
Активно участва при основаването на Македонския научен институт в София. Сътрудничи на редица български и чужди периодични издания с публикации в областта на езикознанието, литературната история, фолклора и етнографията.
Основаване на БАНИ през 1940 г.
През 1940 г. председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. проф. д-р Богдан Филов е и министър-председател на България. Той е виден български археолог, историк и изкуствовед, учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Следва класическа филология във Вюрцбург /1901/ и Лайпциг /1902-1903/, както и археология и римска история във Фрайбург /1904-1906/. Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга – притурка на престижното немско списание Klio Лайпциг. Богдан Филов е първият българин – директор на Народния археологически музей. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са изпратени да изследват тамошните паметници на културата. Член е на Управителния съвет на БАНИ /1940-1945/, а на 27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, и избран за председател на Академията, какъвто остава до октомври 1944 година.
Прочети още: Основаване на БАНИ през 1940 г.
БАНИ – 1944-1947 година Председател е акад. Димитър Михалчев
Акад. Димитър Георгиев Михалчев е виден български учен-философ-ремкианец и енциклопедист, блестящ публицист, далновиден политик и общественик. Председател на Българската академия на науките и изкуствата от 1944 до 1947 година. Професор в СУ "Св. Климент Охридски" от 1915 до 1947 година.
Ръководител на Съюза на тракийските дружества в България от 1918 до 1923 година.
Основател на сп. "Философски преглед".
Ръководител на Съюза на тракийските дружества в България от 1918 до 1923 година.
Основател на сп. "Философски преглед".
Разтурването на БАНИ през 1947г. и създаването на БАН като „партийно-държавна” научна институция
След 9 септември 944 г. членовете на БАНИ са подложени на политически репресии и гонения ( 25 души са изправени пред „народен съд", други са интернирани, трети разселени из страната), което на практика разтуря организацията.
На 18 юли 1946 г. правителствената подкомисия „За чистка във висшите учебни заведение и в БАНИ" уволнява от Университета „за великобългарски национализъм и фашизъм" следните редовни членове на БАНИ :
Прочети още: Разтурването на БАНИ през 1947г. и създаването на БАН като „партийно-държавна” научна институция
На 18 юли 1946 г. правителствената подкомисия „За чистка във висшите учебни заведение и в БАНИ" уволнява от Университета „за великобългарски национализъм и фашизъм" следните редовни членове на БАНИ :
