БАНИ - ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И ИЗКУСТВАТА

ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И ИЗКУСТВАТА

ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И ИЗКУСТВАТА

На 24 май 2017 г., в Деня на българската писменост, език, просвета и култура, денят, в който България, както и редица славянски държави, отдават своята признателност към Светите братя Кирил и Методий и техните ученици, България се превърна в обект на нелицеприятна и абсурдна провокация. При среща с държавния глава на Република Македония Георге Иванов президентът на Руската федерация г-н Владимир Путин заяви, че русите са получи „славянската азбука" от „македонската земя".
Изявлението на г-н Путин, макар и да е в тона на т. нар. дипломатическа куртоазия, беше посрещнато с възмущение и обида от огромното мнозинство на българската общественост, вкл. и от българските държавни институции и структури на гражданското общество. Присвояването на българската история се превръща в тенденция, която минава всички граници, особено когато се толерира от личности от световна величина, какъвто без съмнение е президентът Вл. Путин.
Необходимо е да уточним, че наречените от г-н Путин „македонски земи" по времето на Кирил и Методий и създаването на глаголицата от тях става на територията на областта Кучмичевица – неразделна част от Първото българско царство, докато Македония е област (тема), разположена в днешна Източна Тракия с център град Одрин.
Световната славистика, вкл. и водещите имена на руската академична наука като академик Лихачов, категорично извежда историческата роля на средновековна България за съхраняването на делото на св.св. Кирил и Методий и техните ученици.
Още през XIX в. науката е изяснила, че графичните системи „глаголица" и „кирилица" и преводите на Свещените книги на християнството са на базата на старобългарския език.
С други думи, и двете азбуки, използвани в средновековна България, Велика Моравия, Киевска Рус, Хърватия и други страни, са не „славянски" изобщо, а български.
Нещо повече, кирилицата е създадена от българските ученици на Светите братя, сред които се открояват имената на св. Климент Охридски, св. Наум Плисковски и Охридски, Йоан Екзарх, епископ Константин Преславски, Черноризец Храбър и др.
За утвърждаването на писмеността и старобългарския език всепризната е ролята на българския владетел, св. княз Борис–Михаил, и неговият син цар Симеон Велики. Оттук – нататък, ако се позовем на думите на големия философ на историята Арнълд Тойнби, „българското културно излъчване" обхваща Балканите и Източна Европа, като особено силна е неговата роля в земите на Киевска Рус, а впоследствие и в наследилите я средновековни княжества в днешните държави Украйна, Русия и Беларус.
Съвременната наука убедително показва, че създаването на кирилицата е свързано не с историко-географската област Македония, независимо от нейния български етнокултурен характер, а с първите български столици Плиска и Велики Преслав. Най-старият датиран кирилски надпис е от скалния манастир при с. Крепча в Лудогорието, т.е. в историко-географската област Мизия или днешна Североизточна България. В този смисъл, полу-извиненията от руска страна, че в изявлението на президента Путин ставало дума за „географско" посочване също не са в съгласие с историческата истина.
Ръководството и членовете на Българска академия на науките и изкуствата изразяват своята загриженост от обвързването на историята и културата с политическата конюнктура, независимо от чия страна се прилагат подобни неприемливи подходи.
Средновековна България, една от великите политически и културни сили на Средновековието, оказва мощно влияние върху Киевска Рус – средновековна държава, чиито наследници са днешните приятелски за България страни Украйна, Беларус и Руската федерация.
От тази гледна точна позицията на президента Вл. Путин също е некоректна. От друга страна, в изразената на 24 май 2017 г. позиция е налице явен опит за толериране на дълбоко ненаучната и по същество антибългарска доктрина на т.нар. македонизъм, измислен от Коминтерна през 1934 г. на която българската академична наука се противопоставя и винаги ще се противопоставя решително.
Водени от тези убеждения, ние, учените от Българската академия на науките и изкуствата, в духа на диалога и добронамереността, но и достатъчно категорично изразяваме несъгласие с публичното изявление на президента на Руската федерация г-н Путин.
Признаването на историческата истина в името на цивилизационните ценности е най-добрата основа за приятелски и хармонични отношения между доказано близките в исторически и културен план народи на България и Русия.
Академик проф. д-р Григор Велев
/председател на БАНИ/