Dоna Nobis Pacem

В пренаселената до краен предел Бална зала на Военния клуб ангелският певчески сонм на Нели Трошева ни запрати в прегръдките на Господ, Той целуна душите ни и ни върна отново в залата, за да изпеем заедно с хористите молитвата за мир – DONA NOBIS PACEM, да смирим войната вътре в нас и извън нас, да поискаме прошка в деня на черешовата задушница и да се помолим за душите на скъпите ни покойници, да поменем душите на украинските и руските войничета, да бъдем съпричастни към скръбта на всички майчиците, чиито невинни деца, братя, бащи и съпрузи бяха убити.

Да чуем църковни щедьоври от гениални украински, руски и български козпозитори, да се влеем в акустичната хармония на вокалната симфония, да усетим и видим със зрителските си очи как ангелите се превръщат в архангели и посвещават химните си на великите Борис Христов и Георги Робев. Вълшебните крилати ръце на диригент Трошева останаха невидими за омагьосаната публика, която бе зад гърба ѝ, но тя и нейните хористи успяха да предизвикат празничен прилив на влага в очите на всички, с наднебесното си изкуство. Сопранът Гиргина Гиргинова ни прикова към кръста на своя необятен талант, а басът Пламен Бейков, най–добрият и последен ученик на чудовищния Борис Христов, превърна с катедралния си глас онемялата зала в християнски храм. Бяхме всинца споходени и утешени, извисени и просветлени. Тържествуваше Духът над материята, ликуваше не плътта, а душата ни. Започнахме с Върви народе възродени, простихме се с Многая лета. Цялата зала едновремнно се прекръсти и изрече Амин. Синапеното зърно бе посято, остава да му помогнем да покълне.