Две глобални събития - срещите на БРИКС и на Г-20: два различни модела на глобално развитие

април 2011 г. президентът на Южна Африка, Джейкъб Зума се присъединява на срещата на върха на БРИКС в Саня, Китай, Така БРИК се превръща в БРИКС с
„S" накрая, което означава Южна Африка.

През 2011 г. е създаден Форумът БРИКС като независима международна организация, насърчаваща търговското, политическо и културно сътрудничество между страните от БРИКС.

В рамките на ежегодните срещи на високо равнище на формата БРИКС се вземат решения, които определено имат глобален отзвук. Такова, например, е постигането на споразумение на VI среща на върха на държавните глави от БРИКС на 15-16 юли 2014 г. в бразилските градове Форталеза и Бразилия за създаване на Нова банка за развитие, както и споразумението за създаване на пул от условни валутни резерви на страните-членки на БРИКС. Споразумението за конвенционален валутен пул или по-скоро т.нар. Резервен фонд на БРИКС ще има функции, подобни на Международния валутен фонд/МВФ/. Ако е необходимо, фондът ще предостави финансова помощ на онези страни членки на БРИКС, които изпитват проблеми с платежния баланс. По думите на някои международни финансови експерти и анализатори с тези споразумения се създават основите на нова глобална финансова система сравнима с Бретънуудската такава.

На тази среща са подписани също документи за сътрудничество между агенциите за експортно кредитиране на страните от БРИКС и споразумение за сътрудничество в областта на иновациите, както и такива за формиране на мрежов Университет БРИКС.

Потенциалът на БРИКС

От началото на формата БРИКС изминаха повече от 12 години, които се оказаха време динамично и пълно със събития, които рязко измениха глобалната картина, такава каквато беше тя при възникването на БРИКС. Страните от този формат постепенно, но неотклонно увеличиха своята икономическа мощ. Няколко цифри в това отношение добре илюстрират какъв потенциал постигнаха те на своята XV-та среща в Йоханесбург.

Китай е 1-та икономика в света по БВП, съгласно ППС. КНР е и 1-ви износител в света, явява се „световната фабрика". Има една от най-големите валутни резерви в света. Той е с население от 1.4 милиарда души;

Индия е 3-та световна икономика по БВП, съгласно ППС. Притежава огромни млади интелектуални ресурси и е с най-голямото население в света от над 1.4 млрд. души;

Русия е 5-та световна икономика по отношение на БВП, съгласно ППС. Притежава най-големите запаси от минерални ресурси на Земята. Има най-голямата територия в света. С население от 141 млн. е на 9-то място в света. Една е от двете най- големи ядрени сили в света;

Бразилия е 8-та световна икономика по отношение на БВП, съгласно ППС. Богата е на селскостопански продукти. Има едни от най-големите водни и горски ресурси в света. С население от близо 220 млн. жители е на 7-мо място в света;

Южноафриканската република/ЮАР/ е 32-та икономика в света по БВП, съгласно ППС. На 25-то място в света с 58 млн. население. Богата е на най- разнообразни природни ресурси.

Общата площ на страните от БРИКС е 39 746 220 km2, което е около 26,7% от земната повърхност. Общото население се оценява на около 3,21 милиарда души. Това е 41,5% от световното население.

Бразилия, Русия, Индия и Китай произвеждат около 40% от пшеницата в света, което е над 260 милиона тона. Те заедно дават 50% от свинското месо - над 50

милиона тона, над 30% от птичето месо - над 30 милиона тона, 30% от говеждото - около 20 милиона тона. Страните от БРИКС имат 32% - 0,5 милиарда хектара от глобалната обработваема земя.

На срещата в ЮАР още 6 държави бяха приети в БРИКС: Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ. Те ще станат пълноправни членове на сдружението от 1 януари 2024 г. По това време председателството на БРИКС ще премине към Русия.

Какво обединява страните от БРИКС и какво мотивира различни други страни да желаят да се присъединят към този формат?

Несъмнено трябва ясно да разберем какво обединява страните от БРИКС – толкова различни една от друга, намиращи се на три различни континента. А също така имащи понякога и сложни и нееднозначни отношения помежду си. Отговорът на този въпрос може да се разбере през призмата на глобалните взаимодействия. Може да приемем, че исторически страните по света може да класифицираме днес на три големи блока:

Страните на т.нар. „Колективен Запад", чийто ядро са държавите от Западна Европа и Северна Америка, макар че към тях могат да бъдат причислени и държави, които географски не влизат в тези два региона като Австралия, Нова Зеландия и Япония. Това са страни, които в рамките на периода на т.нар. „Ново време" успяват да поставят под свой контрол 84% от територията на света, превръщайки другите в колонии. До днес тези страни успяват в една или друга степен да доминират значителна част от глобалното пространство. А също така да налагат под един или друг предлог с помощта на различни средства – дипломатически, икономически, финансови, военни и други, своята воля над другите. По този начин използват в своя полза различните чужди фактори и ресурси.

Страните от т.нар. „Глобален Юг", т.е. това са всички онези страни и народи, които са били през последните столетия подчинени територии - колонии, доминиони, подопечни земи и други подобни на различни държави от „Колективния Запад". Това подчинено положение в една или друга степен и в една или друга форма присъства до днес. В този смисъл за много от страните на „Глобалния Юг" важен вектор в тяхната политика като ключов фактор, който да им осигури възможности за развитие, е да се освободят от мрежата на подчинението, която продължава да ги оплита до днес.

„Геополитическият Изток" – този термин днес включва две държави - Русия и Китай. Първата от тях Западът никога не успява да постави под своя доминация. Колкото пъти той тръгва по военен път да покори Русия, толкова пъти е принуден да се връща, откъдето е тръгнал с „разбит нос". И няколко десетилетия да си „ближе раните". Но след като раните позараснат и спомените за това, че е ял бой се позабравят, Западът пак тръгва да си опита късмета...

Другата държава - Китай, след Опиумните войни в средата на XIX в. във времето на т.нар. „Век на унижението" Западът успява частично да покори, превръщайки го в полуколония. Но китайският народ никога не успяват да поставят на колене. След обявяването на КНР на 1 октомври 1949 г. Китай като птицата феникс се възражда и днес е глобална сила.

Фактически днес БРИКС е формат, който обединява „Изтока" с мощни страни от „Глобалния Юг" като Индия, Бразилия и ЮАР. Стратегическата цел на този формат е да се противопоставят на опитите на „Колективния Запад" да наложи мрежата на подчинение и зависимост спрямо „Изтока" и да продължава да поддържа елементите на подобна мрежа над страните от „Глобалния Юг" . Несъмнено тази борба е трудна, комплексна и продължителна. Тя включва военни, икономически, финансови, технологически, дипломатически, политически, социо-културни и други аспекти.

Целта на тази борба не е унищожаването на „Колективния Запад", нито даже неговото подчинение или унижение. Целта е многополярен свят, свят на баланс на сили и интереси, свят на дискусии, на размяна на мнения, но не на формиране на идеологии на омраза и фобии, на агресии и войни,

Именно затова редица страни от „Глобалния Юг" желаят да станат част от формата БРИКС. Формат, който за разлика от глобалистките структури на
„Колективния Запад" като МВФ, Световната банка, ЕС и други, не осъществява намеси във вътрешните работи на другите, не налагат санкции, не калкулират глоби и наказания.

Споровете и дискусиите на XV-та среща на високо равнище на БРИКС, които средствата за масова информация на „Колективния Запад" искат да представят като противоречия, които раздират формата са доказателство за принципите на БРИКС – взаимна изгода, равноправие, ненамеса във вътрешните работи, постигане на единство чрез съгласие, а не чрез натиск. Това са принципите на споделената съдба на човечеството, за които говори Си Дзинпин.

Г-20 – 18-та среща на върха в Индия/Бхарат/ на 9-10.09.2023 г.

На 9-10 септември 2023 г. в международния изложбен и конгресен център Бхарат Мандапам, Прагати Майдан, Ню Делхи се проведе друго събитие с глобална значимост - 18-та среща на Г-20. Групата на двайсетте, съкратено Г-20 - на английски език „Group of Twenty Finance Ministers and Central Bank Governors" стартира през 1999 г. Г-20 е неофициална инициатива, в която участват финансови министри и управители на централни банки с цел сътрудничество и консултация в областите на международната финансова система, глобалната икономика и други икономически сфери.

На практика това е група от 19 страни с най-големи икономики в света плюс Европейския съюз, представян от държавата председател на Съвета на ЕС, освен в случаите, когато страната председател е член на Г-7 и по такъв начин вече е представена в Г-20. Тези страни mроизвежда 90 % от световния брутен национален продукт и генерират 80 % от международната търговия, като жителите в тях са две трети от населението на света. Това са Австралия, Аржентина, Бразилия, Великобритания, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, САЩ, Турция, Франция, Южна Корея, ЮАР, Япония и Европейският съюз. По своята същност Г-20 е „заченат" от Г-7, т.е. Голямата седморка на „Колективния Запад" - Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция, Япония.

По своята същност инициатива „Г-20" събира под един покрив важните държави на „Колективния Запад", на „Глобалния Юг" и на „Геополитическия Изток" – РФ И КНР. Фактически тази инициатива възпроизвежда по един компактен начин
„Глобалния ред" наложен от Запада. При което, отчитайки нарастващия потенциал на
„Глобалния Юг" и „Изтока", включвайки ключовите страни от последните две групи
„Колективният Запад" се опитва да създаде платформа за важен дипломатически натиск и поле за битки с тези страни, опитвайки се да ги разделя и противопоставя по редица въпроси. Само и само да се запази досегашния „Глобален ред". Именно това ни дава правото да наречем Г-20 компактен израз на текущата глобална ситуация, в която Западът се старае така да промени нещата, че да останат същите несправедливи за останалия свят отношения.

На срещата на лидерите на Г-20 в Ню Делхи освен лидерите на страните от Г-20 са поканени ръководителите на още девет държави: Бангладеш, Египет, Испания, Мавриций, Нигерия, Холандия, Обединените арабски емирства, Оман и Сингапур. Интересен момент на тази среща е, че лидерите на РФ – В. Путин и на КНР – Си

Дзинпин се отказват да присъстват. Руската делегация се ръководи от министъра на външните работи Сергей Лавров, а китайската - от премиера на Държавния съвет на КНР Ли Цян.
По важни моменти, които характеризират срещата на Г-20 в Индия са следните:

• Лидерите на Групата на двадесетте (Г-20) планират да увеличат капацитета на Световната банка да подкрепя страните с ниски и средни доходи. Съответните намерения са отразени в заключителната декларация на срещата, която се провежда в Индия;

• Индийският министър-председател Нарендра Моди подари на руския външен министър Сергей Лавров специален подарък по време на срещата на върха на Г- 20 – шал от тъканта „хади", разработена навремето от лидера на движението за независимост на Индия Махатма Ганди. Бежовият шал включва символи, специално създадени за индийското председателство на Г-20;

• По време на срещата Индия вече се представя с името „Бхарат", което официално ще бъде прието на сесията на двукамерния парламент на страната в края на м. септември 2923 г.;

• Съдържанието на заключителната декларация от срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи провали плановете на Запада да „изолира" Русия. Преди година на срещата на Г-20 в Бали "неочаквано" е приета декларация, осъждаща специалната операция в Украйна, въпреки че по-рано по същия въпрос в Общото събрание на ООН Китай, Индия и Южна Африка се въздържат от гласуване. Макар че в декларацията от Бали се посочва, че има „други мнения относно тази ситуация и санкциите", Западът тълкува приемането на такава декларация като изолация на Русия. Декларацията от Ню Делхи от срещата на върха на Г-20 призовава за действия по отношение на конфликта в Украйна в съответствие с целите и принципите на Хартата на ООН. Половината от членовете на организацията се отказват да тълкуват събитията в Украйна в интерес на Запада. Декларацията отразява балансирана позиция за Украйна и желанието за разрешаване на конфликта. Руското външно министерство, заяви, че Москва смята за добър резултат приемането на документ, който
„удовлетвори всички". Премиерът на Индия Нарендра Моди се гордее, че тази балансирана декларация е приета благодарение на неговите усилия;

• Лидерите на Г-20 призоваха също за пълно изпълнение на инициативата за Черно море. „Ние високо ценим усилията на Турция и споразуменията с посредничеството на ООН, сключени в Истанбул, състоящи се от Меморандума Русия-ООН и Черноморската инициатива, и призоваваме за тяхното пълно, навременно и ефективно прилагане, за да се осигурят незабавни и непрекъснати доставки на зърно, храна и торове от Русия и от Украйна", се казва в публикуваната декларация. Лидерите на Г-20 подчертаха, че доставките са важни за задоволяване на търсенето от развиващите се и най-слабо развитите страни, особено от африканските страни..
Вместо заключение
Вместо заключение за да разберем същността и тенденциите, които носят представените по-горе формати ще направим едно сравнение между тях:

• БРИКС със своите различия, противоречия и даже търкания, със своите все още недотам структурирани институции представлява „мрежова организация", където няма вертикална йерархия и ръководен център. Но това, че се основава на принципите на ненамесата във вътрешните дела на другите, взаимната изгода и равноправието предлага една значително

по-справедлива инициатива, където решенията се вземат чрез дискусия и постигане на консенсус;

• За разлика от БРИКС Г-7 представлява йерархична структура, на върха на която е САЩ. Това е формат опиращ се не на господарска йерархия, на доминация и налагане със сила на своите интереси;

• Г-20 е създаден като площадка, на която „Колективният Запад" да се срещне с „Изтока" и водещи сили на „Глобалния Юг". На тази площадка
„Западът", използвайки различни средства - натиск, манипулации, разделяне и сблъсък на държавите от „Изток-а" и „Юг-а" да налага своята политика;

• На практика форматът БРИКС и форматът Г-7 демонстрират два различни модела на глобално развитие: моделът на Г-7, на монополярния свят доминиран от „Колективния Запад", начело със САЩ, натрапващ преди всичко своите интереси; БРИКС на многополярния свят, позволяващ да се балансира и да се търси баланса на различните интереси;

• Но 18-та среща на Г-20 в Ню Делхи свидетелства, че светът се намира във време на промени, където на „Запада" ще става все по-трудно да се налага над другите, а тенденцията към многополярност се засилва в един все повече и повече взаимно зависим свят.