Размишления, породени от коронавируса - Акад.проф. Емил Янев
В момента цялото човечество живее в обятията на панде¬мията, породена от коронавируса. Никой не знае или предвиди колко време ще продължи тази ситуация, но изходът от нея задължително ще бъде с положителен знак, понеже човечест¬вото неминуемо ще намери ефикасно лечебно средство, за да победи „невидимия" враг! За целта, актрисата Диана Любенова лансира следната „рецепта" – „за оцеляването е важно да имаме вяра в себе си, любов, загриженост и съпри¬ча¬стност към хората". Така ще се докаже и оптимистич¬ния заряд на българската сентенция „Всяко зло – за добро"! Но до тогава, всички сме длъжни стриктно да спазваме наложителните ограничения, независимо, че те затрудняват ежедневието и навиците ни.
Като мнозинството съзнателни и дисциплинирани бъл-гар¬ски граждани – каквито са всичките ми приятели! – приех с разбиране необходимостта да бъда „доброволен затворник", който всячески се стреми да използва оптимално „щедрия подарък" от непланирания отпуск. Освен решаването на някои „непрестанно отлагани" домашни задължения, все по-голяма част от „свободното" време посвещавам на размишления – което според мнението на философа Декар означава „мисля, следователно съществувам" – и на „уплътняването" им със съдействието на електронните и печатните медии. Анализи¬райки внимателно програмният и редакционният им журнали¬стически продукт констатирах, че в него е налице тотален тематичен дисбаланс! Логично най-много бяха инфор¬мациите за „настъплението" на коронавируса, но те взаимно се дубли¬раха! В тях нямаше нищо, което да отличава информа¬ция¬та в една, от тази в друга медия, което – с „масовостта" си – на прак¬тика подсилваше безпокойствата, стреса и страховете на хората!
Без да съм член на СЕМ и ръководството на СБЖ, редно беше – координирано от тях – да нормализират този процес – в който – за кой ли път! – субкултурата господстваше над кул¬турата! По този начин негативите от коронавируса се мул¬типлицираха вместо да се тушират! Ако това е била целта на хората в тези институции, те трябва да бъдат удостоени с „тиквен медал", понеже благодарение на ежедневните отчети на Оперативния щаб, българското общество – с радост! – се научи да получава вярна информация!...
Във всяка човешка дейност трябва да има разум и пози¬тивни усещания, които да превръщат „всяко зло – за добро"! „Много важно е да пеем – утвърждава художничката Лили Димкова – защото това укрепва положителното състояние на организма. Едно време всичките хора пееха за удоволствие и затова бяха по-здрави"! Защо се пренебрегва констатацията на писателя проф. Боян Биолчев, че „изкуството е единствената човешка дейност, която е преживяла от началото на цивили¬зацията до наши дни"!? Това не е ли добра основа за намира¬нето на алтернативни възможности за побеждаването на коро¬на¬вируса, или най-малкото за намаляване на щетите, които нанася на хората? За разлика от масовата работна сила, хората, занимаващи се с интелектуални дейности – научни работници и артистични дейци – са свикнали на самоизолация, понеже тя е необходим времеви компонент в спецификата в тяхната творческа работа, през който „се коват" бъдещите им успехи!
Не случайно философът Фридрих Ницше констатира, че „музикалното изкуство е вълшебник, лечител и лечебно средство"! От личния си опит съм се убедил как след концертите – с подходящ репертоар – изнесен в санаториуми и други болнични заведения, мнозинството лекуващи се хора споделяха, че се чувстват по-добре! Еднозначни бяха и оценките на медицинския персонал, основаващи се на клиничните им показатели, направени след нашата музикотерапия, понеже интелектуално-емоционалният език на музиката въздейства комплексно както върху психиката, така и върху целия духовен статус на човека. В същия дух са думите на писателя Калин Донков, че „музикалната неграмотност и немара са силно заразителни, а пораженията им са като при епидемия"!
Казаните думи в този абзац се нуждаят от доуточняване на термина музикално изкуство, защото не всичко, което звучи около нас е музика! Много се надявам, че пандемията ще промени в положително отношение редица от досегашните ни възгледи и оценки, не само в материалните аспекти на нашия живот, а и за разнообразните изяви в духовната сфера! За да укрепят своя духовен статус, обществото и отделния човек трябва да надвият своята ненаситна алчност за материални придобивки, което е труден процес, съпроводен със задълбо¬че¬но преосмисляне на сегашната ни житейска философия.
Може и да се заблуждавам, но като слушам стойностна музика или чета адекватни на интересите ми печатни материали, имам усещането, че имунната ми система се подо-брява, а заедно с нея се увеличават съпротивителните сили на орга¬низма ми. Освен, че е ефикасно „лечебно средство" (Зиг-мунд Фройд), то е също приятно, доставя удоволствие на „бол¬ния" и възпрепятства активизирането на коронавируса!
Но ... отново на преден план възниква дисбалансът между културата и субкултурата и неговото отражение върху музикал¬ното изкуство, чието основно предназначение е възпитаването на интелектуално-емоционалната интелигент-ност на хората, чрез създаваните от него художествени уникати. А „субкулту¬рата не е автентично явление и не е резултат от натрупан и споделен социален опит и затова до голяма степен е подражателна и маниерна!" (Михаил Еким-джиев).
Проследя¬вайки програмите на стотиците телевизии, представени в страната ни констатирах, че в тях съотно-шението между музикалните, квазимузикалните и другите звукови излъчвания е приблизително в съотношение 15:55:30! Вместо това съотношение да бъде 50:20:30, по този начин борбата срещу коронавируса се лишава от един добър и прия¬тен съюзник, каквото е стойностното музикално изкуство!
В името на обективността, длъжен съм да приветствам инициативата на БНТ да „възроди" телевизионния театър и да „припомни" на зрителите някои от най-популярните филми, реализирани през годините!Но за мен е необяснимо, защо това „възраждане" се отна¬ся само за кино и театрални постановки, при положение, че БНТ разполага и с много богат музикален архив!? Вярно е, че силата на музикалните интерпретации е в непосредственото виртуално общуване с публиката, но винаги е за предпочитане малкото зло пред голямото!
Заслужава си – след обсъждане със специалистите – да се помисли за обогатяване на „възраждането", което ще бъде реа¬лен принос в борбата с коронавируса! Подобни думи може да се кажат и за повечето музикални излъчвания по TV1.
За съжаление пагубният дисбаланс между културата и субкултурата се утвърди в световен мащаб и на първата му позиция застана комерсиализацията, а духовността отиде на втори план! Аз не съм сектант и отлично разбирам, че културата и субкултурата са неотделими явления, понеже изпълняват различни социални функции. Важното е в тяхното съотно¬ше¬ние културата да има приоритет, защото „в съвременната култу¬ра изкуството се изроди и превърна в обект на най-долно¬пробно развлечение" (Фридрих Ницше) и създаде своите „любими чеда" поп-музиката и чалгата, „които се родиха в мига, в който изчезна професионализма" (Иван Робанов - писател). „В поп-музиката главното е ритъмът, текстът, настроението, тоа¬ле¬ти¬те, прическата и визията, а музиката обикновено е на вто¬ри план" (Анита Димитрова - журналист). А „поп-изкуството може да бъде не само забавно, но и много по-сериозно и сми¬слено" е категоричното мнение на именитата френска поп-пе¬ви¬ца Жозефин Бекер! Но затова от създателите му се изисква повече дарование и професионализъм, а не главно бизнес нюх!...
Знам, че темите, които засегнах в тази статия са диску-сионни, но този факт още повече изисква, те да бъдат включени в дневния ред на обществените дебати, в които – по правило! – специалистите са изключени! Дано това да се осъществи с промените, които неминуемо ще настъпят в обществото след победата над коронавируса!
