Шест въпроса към акад. проф. Емил Янев

Познавам добре диригента Емил Янев от „плевенският период" (1958 – 1965г.) в нашият жизнен път. Понастоящем, в позицията си на „стипендиант" (негова трактовка на понятието „пенсионер"), всяка неделя в 11 часа той се събира на „сладка приказка и чаша кафе", с група колоритни интелектуалци – негови аркани. Преди време и аз участвах в тези сбирки, но поради различни обективни причини бях принуден да се откажа от това приятно общуване.

85 - годишнината на акад. Емил Янев ме провокира и реших да направя интервю с него. Обмисляйки идеята стигнах до извода, че ще бъде по – интересно за читателите ако го направя с хората от неговата компания, която включва широко известният учен проф. Христо Мермерски, кинорежисьорът д-р Огнян Сурдолов, ветеринарният лекар доц. Д-р Белин Панайотов, бившият директор на Централният студентски дом Бори Семерджиев, известният актьор доц. Бочо Василев, математика проф. д-р Константин Миронов и специалиста по медицинска техника доц. Инж. Атанас Славчев, които да го охарактеризират – всеки от „неговата камбанария". За целта подготвих няколко въпроса и ги раздадох на всеки с молба отговорът да бъде в писмена форма.

Първи въпрос: Какво Ви привлича във Вашия неформален мъжки клуб?
- Борис Семерджиев - Стари приятелства.
- проф. д-р Константин Миронов - В неформалния мъжки клуб ме привлича интелигентността на членовете му и най- вече разказите и споделянията на проф. Емил Янев.
-Доц. Бочо Василев - Допада ми контактът с приятели, с приятни и интересни творчески личности.
- Доц. д-р Велин Панайотов - Твърде задължаващо и пре¬тенциозно е да се твърди, че периодичните ни срещи с приятели на чаша кафе могат да се обозначават като изяви в т.нар. „неформален мъжки клуб". Това са срещи незадължителни, където в непринудена среда се споделят новини, преживявания, срещи, впечатления.
Разменят се спомени за лица, събития от младостта, обменят се адреси и информация дори за занаятчийски битови услуги. Макар и интересни, някои срещи се пропускат поради битови или здраво¬словни причини. Атмосферата при тези виждания е доброже¬лателна, занимателна, интересна, насочваща към предстоящи обществени или културни изяви от различни области на културния живот изобщо, без проявата на партийни противопоставяния. Обикновено атмосферата е наситена с хумор /понякога и пикантен/, като най-често се обсъждат здравословни, кулинарни и дието- логични въпроси - нещо харак¬терно за хора от „третата" възраст, преминали не само през артистични прояви, но и с вече ограничени възможности за изяви в новите условия на живот.
- Д-р Огнян Сурдолов: - В нашия неформален мъжки клуб дълбоко ми импонира, че в него участваме хора на сходна възраст, манталитет и разни професии. Дискусиите са свободни и на всякакви теми. Включително по време на хапване и пийване.
- Доц. инж. Атанас Славчев: - Разностранните интереси на членовете на „клуба" - убедени патриоти, многообразието на обсъжданите въпроси и непринудеността на разговорите! В резултат на това, нерядко се раждат нови, свежи идеи, които мисля, че допринасят за духовното обогатяване на всеки от нас.
- Проф. Христо Мермерски - Нашите срещи всяка седмица са интересни и позитивни. Общуването с акад. Янев е истинско удоволствие. Той е контактен, спокоен и много добродушен. Може да разговаря по всякакви теми. Удовле-творен е от постигнатите си творчески успехи и известност, но неспокойният му дух продължава да търси нови полета за изява.

Втори въпрос: Към категорията на обществено активните или обществено пасивните артистични кадри спада акад. Проф. Емил Янев?
- Борис Семерджиев - Много активен и инициативен!
- проф. д-р Константин Миронов - Безспорно е, че проф. Емил Янев е една перманентна, обществено активна, арти¬стична Личност. Доказателство за това е цялата му музикална, литературна и обществена дейност, които заслужават адмирации.
- Доц. Бочо Василев - Акад. Проф. Емил Янев спада към твърде активните и инициативни творчески личности!
- Доц. д-р Белин Панайотов - Прави впечатление, че за Янев е житейска необходимост да споделя в подходяща среда /по-големи или по-малки публични или лични срещи/ своите виждания и оценки за минали или настоящи музикални/културни прояви у нас и в чужбина, където на базата на дългогодишен професионален опит е канен или участва в журита на фестивали и конкурси, провеждане на концерти и майсторски класове и пр. Своите констатации от тези срещи и виждания за настоящето и бъдещето на българското музикално изкуство, могат да бъдат открити по-специално в неговите книги и статии, публикувани в периодичния печат. С това той естествено попада в категорията на обществено, все още активните артистични музикални кадри.
- Д-р Огнян Сурдолов: Един от малцината съвременни БУ¬ДИ¬ТЕЛИ. Аз лично бих го определил като ЗВЪНАР. Неуморим в усилията си да разбуди и активизира все по-унесеното в духовна летаргия съвременно българско общество.
- Доц. инж. Атанас Славчев: - Еднозначно към общест-вено активните - било административно-организационно, било творчески-същностно - и то с широк периметър на въздействие, върху институции, творчески и ръководни личности, млади и зрели хора, индивидуално и колективно! Винаги с поглед, отправен напред, неизменно съпътстван от възпитателната компонента и повишаване на културно-образователното равнище на обществото, базиран върху основата на богатия си творчески и административен опит! Много от идеите му са горещо актуални, практични, изпреварващи и надхвърлящи националните граници!
- Проф. Христо Мермерски: - Определено акад. Емил Янев спада към много активните артистични кадри, които имат активна гражданска позиция предимно по въпросите, свързани с музикалната култура на страната:
- да има достатъчна финансова подкрепа от държавата и бизнеса, за да се развива културата;
- да се положат усилия за генерално реформиране на остарелите нормативни и структурни закони в съответствие с изискванията на XXI век;
- да се извърши реална реформа в духовната сфера и изработване на дългосрочна стратегия за развитието й;
- да се създаде Висш съвет по културата (ВСК) с две колегии - по проблемите на професионалните и аматьорските артистични дейности - които самостоятелно да обсъждат и решават специ¬фичните си проблеми;
- да се подобри културната инфраструктура, като се построят повече концертни зали за нуждите на страната и др.

Трети въпрос: Споделял ли е акад. Янев своите виждания за бъдещето на българското музикално изкуство?
- Борис Семерджиев: - Непрекъснато!
- проф. д-р Константин Миронов - Проф. Емил Янев е споделял не само лично, но и публично своите виждания за българската култура и българското музикално изкуство. В това отношение са забележителни и изключително практично полезни неговите публикации във в. "Дума" и „Стандарт" от тази година.
- Доц. Бочо Василев - С акад. Емил Янев многократно сме споделяли и продължаваме да споделяме редица въпроси и проблеми, свързани с бъдещето на българската култура и на българското музикално изкуство.
- Д-р Огнян Сурдолов - В качеството ми на вицепрезидент на Сдружение „Вива ла Музика", възглавявано от него, сме водили нескончаеми разговори на тази тема. Човек с такива идеи и неизчер¬паема енергия, с такава последователна и ярка визия както за насо¬ките на българската култура, така и на българското музикално изку-ство /отдавна би трябвало да е на кормилото на Министерството на културата???/
- Доц. инж. Атанас Славчев: - Многократно и с държав¬ническа загриженост!
- Проф. Христо Мермерски: - Акад. Янев смята, че Бълга¬рия има музикална култура, която може да се предложи на света и че българското музикално изкуство е част от световния музикален феномен. Само, че са необходими радикални мерки от страна на държавата, за да се стимулират културно - артистичните изяви и да се изгради правилен естетически вкус у хората.

Четвърти въпрос: А за състоянието на емоционално-естети¬ческото възпитание в българските училища?
-Борис Семерджиев:
Като гражданин с високо обществено съзнание и като изявен музикален деец, отлично познаващ състоянието на емоционално- естетическото възпитание в българското училище, той непрестанно води борба за неговото реабилитиране като важен фактор за пълно¬ценното личностно изграждане на подрастващите поколения.
- проф. д-р Константин Миронов - За състоянието на емоционално-естетическото възпитание в българското училище, проф. Емил Янев има напълно изградена, професионална позиция, която непрекъснато аргументирано защитава.
- Доц. Бочо Василев - Да, и по тези проблеми многократно сме обменяли размисли. Явно тази тема сериозно ще го вълнува през целия му творчески живот.
- Доц. д-р Белин Панайотов: - Със загрижеността на многого¬дишен учител, преминал през дългите, хубави, но и трудни про¬фесионални пътища на активно действащия инструменталист, ди¬ригент, оценител или преподавател, Янев продължава да се вълнува искрено и от актуални проблеми, свързани с музикално-естетиче¬ското възпитание в българските училища. Многократно той изразява своята загриженост от системно подценяваното през последните години развитие на музикалната култура и образование в училищата, както и естетическото възпитание на младото поколение.
- д-р Огнян Сурдолов: - Акад. проф. Емил Янев не само констатира непрекъснатия упадък на музикално-естетическото въз¬питание в българските училища, но и предприема различни инициа¬тиви, като засипва с конкретни предложения Министерството на образованието и науката. Чука на какви ли не врати. Но, уви?!!!
- Доц. инж. Атанас Славчев: - Разговаряли сме по конкретни проекти и опитите му за подобряване на емоционално-ес¬тетическото възпитание в училищата, изхождайки от постановката, че „ при музиката водещото начало е емоцията, но осветена от разума"! За съжаление сблъсъкът с архаичните и закостенели раз¬бирания на бюрокрацията не винаги са успешни!
- Проф. Христо Мермерски:
Акад. Янев смята, че трябва много да се направи от страна на държавата за емоционално - естетическото възпитание на учащите се. В този контекст той счита, че е необходимо непрестанно да се усъвършенства системата и кадрите, които обучават ученици в общообразователната сфера и в училищата по изкуствата. Образо¬вателната ни система да създаде ефективни условия за развитие на артистичния и музикален потенциал, заложен у децата, които вместо да заминават в чужбина, да остават в страната и в нея да развиват своите творчески възможности.

Пети въпрос: Как оценявате неговото увлечение по ама- тьорското хорово изкуство?
- Борис Семерджиев: - Разбира се, положително, защото целия му род е закърмен с аматьорското хорово изкуство. А той отдавна е осъзнал могъщата сила на хоровия аматьоризъм и затова убедено служи на неговата комплексна кауза.
- проф. д-р Константин Миронов - Преценявам увлечението на диригента Емил Янев към аматьорското хорово изкуство за похвално, защото музиката във всички свои форми е универсален език на човечеството, която вълнува и облагородява хората.
-Доц. Бочо Василев: - Мисля, че той най-добре може да отговори на този въпрос.
- Доц. д-р Белин Панайотов: - Може би неговата „генетична" връзка с хоровото изкуство е една от причините, поради които Янев отделя сериозна част от свободното си /вече разбираемо редуцирано/ пенсионерско време за подпомагане на аматьорското хорово из¬куство, упорито отстоявано все още у нас от някои читалища. Негова цел явно остава да помага за изграждането и артистичното израстване на хоровите състави до висота на професионализма. Той не крие, че е истински щастлив от постигани техни художествени резултати при публичните прояви.
- Д-р Огнян Сурдолов: - В качеството си на Президент на „Фе¬дерация на хоровете в Европейския съюз" и на „Балкански хоров фо¬рум", той е и генераторът и моторът за тяхната мощна градивна дейност.
- Доц. инж. Атанас Славчев: - Не само като приемник и продължител на бележитата диригентка проф. Лилия Гюлева - негова съпруга, но и като авторитетен музикант със собствен почерк и принос, упорито и неизменно работи за постигането на висок професионализъм в изявите на аматьорските състави и за повиша¬ване на артистичната квалификация на техните художествени ръководи¬тели. Не му липсва критичен усет, но го прави градивно - с такт и разбиране.
- Проф. Христо Мермерски - Положително.

Последен въпрос: Имате ли някакво пожелание към юбиляра?
- Борис Семерджиев - Още дълги години да бъде жив и здрав (в неговия стил „по-малко болен"!) и с непресъхващо чувство за хумор!
- проф. д-р Константин Миронов - Преди да отправя своите пожелания към юбиляря, твореца проф. Емил Янев, искам да отбележа, че човешкият живот е така устроен, че колкото повече се увеличава неговото жизнено минало, толкова повече намалява неговото физическо бъдеще. За 85-годишнината на проф. Емил Янев пожелавам най-малко три неща: Здраве, Любов и Късмет занапред!
- Доц. Бочо Василев - Здраве и творческо дълголетие!
- Доц. д-р Белин Панайотов - Намирам, че е крайно време да съсредоточи по-егоистично вниманието си за решаване на личните, многостранни битови проблеми, вече достатъчно зане¬марени, поради липсата на истински близък за неговия бит партньор. В решаването на тези проблеми той не бива да се осланя толкова и само на приятелска помощ, в редица случаи инцидентна активност, а още по-малко на някаква обществена, социална организация. В тази „юбилейна възраст" все по-често ще се усещат сигнали, че трябва да се обръща с повече внимание към себе си, а по-малко към страничните, освен ако не са жизнено приходоносни!
Ще се радвам, ако чрез по-разумен начин на живот на юбиля¬ра, ще можем по-дълги години да се срещаме и общуваме тук, на този свят, на земята.
- Д-р Огнян Сурдолов - Да бъде колкото се може по-дълго жив, и в тази мисловна и жизнена концепция. А също така край него да се завърти за постоянно грижовна, любяща жена!
- Доц. инж. Атанас Славчев: - На многая лета! Да изпълнява високоблагородната си мисия все така всеотдайно, напътствено и поощрително към по-младите си колеги! С богатия си опит, неоспорим авторитет и многобройните си контакти, да поддържа творческия огън в българската култура и музикално изкуство!
- Проф. Христо Мермерски -
Моите пожелания към юбиляра са:
- На първо място да е жив и здрав и дълго време още да е сред нас.
- Да запази чара си още дълги години - все така да е спокоен, великодушен и завладяващо уравновесен.
- Да намали темпото на работата, за да има време за повече спокойствие и почивка.