Медиите и Ковид-19: Информационни, образователни и политически предизвикателства

В статията се представя първичен анализ на проведено от авторите социологическо изследване върху първите месеци от управлението на пандемичната криза КОВИД 19. Изборът на тема бе провокиран не само от значимостта и рефлексиите на пандемията върху основни човешки ценности – живота и здравето, но и поради обстоятелството, че провокира сериозни промени в много социални сфери и дейностни практики. От друга страна, поради факта, че получава най-голямото, и засега най-продължило във времето, медийно отражение. Може би и защото стартирали по-рано явления се откроиха с особена острота именно в рамките на тази релация.
Анализът е основан на резултати от проведена индивидуална пряка онлайн анкета сред 609 респонденти от цялата страна през периода 29.04.-03.05.2020 г.1
Информирането, доверието към институциите и истинността на информацията, ролята на медиите, противопоставянето и пр. се позиционират наред с оперативните, политически и икономически измерения на справянето с пандемията, както и с феноменологията на социологическите обяснения.

 

 

През последните години е налице усещане, че противопоставянето в нашата страна се превръща в именентна черта на отношенията между високите етажи на властите. Настоящи и отминали исторически събития, настоящи и бъдещи ориентации, както и текущи развития и процеси, се интерпретират в противоположни посоки. В „битката" за надмощие се впрягат всички съществуващи лостове, включително и медиите. Наред с качествена продукция, медийното екологично пространство се насити с противоборстващи позиции, недостоверни материали, дори с неморални експликации и конспиративни теории. (Peicheva, 2019;)
В такава една ситуация на противопоставяне, без да се отчита, че потърпевши са огромното мнозинство от обикновените граждани, се разрастна глобална здравна криза с непознати досега предизвикателства пред здравните системи, лекарското съсловие и лечението на пациентите. Съпътстването и с противопоставяне за съществуването на самата пандемична криза, за мащаба и, за оперативното и управление, за действията на правителството и пр. както и с изобилие от съмнителни видеоматериали и текстови съобщения в някои медии, провокира усилията на социолози от БАНИ да проведат емпирично изследване на тези значими социално-здравни процеси, с още по-значими последици в социума.
Подобно на усилията на редица реномирани изследователски центрове по света, настоящето емпирично изследване в рамките на БАНИ, цели да очертае някои от значимите проблеми, които излизат на преден план, в опитите за управление и справяне с пандемията. Имат се предвид проблемите с достоверността на информацията, доверието към институциите и звената, управляващи кризата, социално-здравните и икономически последиции, оценките за справянето пр.

 

През последните години все повече е налице усещане, че количеството на недостоверните материали и затрудненията за тяхното разпознаване в дигитални условия, се увеличават и задълбочават. Отговорите, които се откроиха в анкетата в тази връзка са показателни. За около 80 на сто от хората в страната ни се счита, че не притежават умения за разпознаване на фалшива информация.

 

Всъщност питане за неумения, отнесено към „трети хора" или към „другите" в различните изследвания, често получава високи проценти, но за стойности от почти 80 на сто, е повече от симптоматично.
Според Phillips Davison (1983), автор на теорията за ефекта на третия човек (Third-person effects), "хората са склонни да надценяват влиянието, което имат масмедиите върху нагласите и поведението на другите... Те обикновено смятат, че ефектите на медиите към другите са големи, а .лично към тях минимални". Множество изследвания, провеждани на тази тема впоследствие, потвърждават теорията. (Hobbs &McGee, 2014)Резултатите и в настоящото изследване са утвърдителни. За много малък дял (13 на сто) се изразява убеденост, че могат да отсейват неистинната информация.
Известно е, че злоупотреби със създавани и разпространявани текстове и изображения е имало винаги в историята на културата и цивилизацията. Но в последните години, увеличаването на броя на недостоверни съдържания, чрез изкусно създавани метамедийни форми, е едва ли не експоненциално. Уродливият вид на пропагандата от първата половина на миналия век като че ли се завръща. Макар и с други понятия от рода на: хибридни атаки, хибридни войни, хибридни продукти, хибридни действия, и пр., с които се етикират новите манипулативни форми, се възраждат съотносими пропагандни продукти за „печалби" от различно естество.
80 на сто изразената категоричност за наличие на дефицити у хората за справяне с дезинформации, насочва анализа към две възможни развития с противоположен характер: 1. заплаха от бъдещо засилено разпространение на манипулации; 2. успокоение на определени кръгове за евентуални успехи при стартирате на манипулативни начинания.
В специализирана литература са описани настоящите причини за предприемане на манипулационни практики. (Walgrave &Jagers 2007)). Достъпни са и използавните в миналото класически пропагандни техники, експлицирани от Американския институт за анализ на прогапагандата (1938;1939), намерили убежище в някои ПР убеждаващи техники и похвати. (Bernays, E, 1923, 1928)
Но дори и тяхното много добро познаване и прилагане, не гарантира еднозначен успех в разпознаването.
Теорията за ефекта на третия човек се потвърждава не само за третите хора в изследването, но и в нейния втория разрез – в личностен план. Доказателство за това са сумарните отговори при личната самопреценка.

 

Докато при предишни изследвания стойностите разкриваха високи дялове, сега са значително по-ниски. (Paul, Salwen, Dupagne, 2000)
Днес по-малко от половината посочват категорично, че притежават умения за разпознаване (45,6 на сто). 42,2 на сто споделят, че и те се затрудняват понякога.
Появата и разпространението на специализирани дигитални чек инструменти и видеоматериали за справяне в последните години, както и европейският проект „Медиийна грамотност за всички" са израз на загрижеността на Европа от разпространяващата се "мащабна дезинформация на гражданите, в т.ч. чрез заблуждаваща или откровено невярна информация" (COM, 2018).

Разколебаване на доверието към източниците на информация и институциите е факт, който се наблюдава от десетки години. Още от началото на прехода на страната ни към пазарна икономика и демокрация, започна разколебаване на доверието, за да се стигне до постоянна тенденция на недоверчивост към конкретни теми и институции, да се позиционира все повече в неконструктивна величина.( Пейчева, 2013)
Разколебаването на доверието става особено деструктивно, когато касае екзистенциални потребности, когато касае наложени мерки за справяне с пандемично явление – в случая с разпространението на непознатия до сега по света вариант на корона вирус. Този вирус, както сочат световни данни и практики, поставя здравните системи пред функционални затруднения, поразява летално и медицински персонал.
Независимо от явно деструктивните последици, опити за разколебаване на доверие не липсват и към това пандемично явление. Националният оперативен щаб, създаден към правителството за справяне на страната ни с кризата, с осигурено медийно време за осигуряване на прозрачност в оперативното управление на процесите, се посрещна нееднозначно.
Целта на националния оперативен щаб е да бъде фокус на събиране, обработка и оповестяване на официална информация за СОVID 19, да предоставя публично проверена информация в съвременна интерактивна форма, да бъде регулатор на процесите в здравната система. Едновременно с това – чрез осигурявате на автентични данни и информационна прозрачност, да дава релевантни съвети, и да допринася за отговорно управление на процеса. Оперативната информация се разпространя на живо от повечето национални медии в едно и също начално време. Нееднозначността на оценките на хората всъщност се обяснява най вече с политически нагласи и ориентации на конкретни медии и анализатори, както и на професионална основа: на политическата ориентация на отделни медии 48,8 на сто; на политическата пристрастност на конкретни анализатори 43,7 на сто; на професионална основа 25, 1 на сто.
Паралелно с оперативната информираност, и като последица от екзистенциалния интерес на хората, медийното пространство се насити с много предавания и публикации по темата - от чисто информационни до публицистични и политически. Нещо повече, традиционните медии и някои от онлайн медиите стават среда на нови медийни герои. Популярни стават сайтове както на международни здравни организации и на световни информационни агенции, така и на националните им аналози, включително и блогове на много публични лица и институции. Изобилието от материали – от по-малко до много сензационни, от по-специализирани до широко популярни, от авторски до псевдоавторски, от напълно подкрепящи действията на щаба и правителството до отричащи ги, не престават да съпътстват медийно ежедневие. Телевизията в традиционния и вид се оказа силно преобладаващ основен източник за информиране на хората и екранното средство за пресъздаване на образи и картини на съществуващите пандемични реалии, безотносително към нейната форма на собственост.

 

Останалите традиционни медии – радио, вестници, списания и пр. са с незначимо присъствие в информирането от 0,1 на сто.
Щабът, който зае ролята на флагман за проверена информация и на защитен механизъм пред всяко разпространение на невярна, частично вярна или непроверена информация, се оказа ориентир на мнозинството от хората. Не случайно оценките за неговия ръководител, както се констатира от поредица изследвания на сайтовете на агенциите за социални и маркетингови изследвания - „Галъп", „ Алфа рисърч" „Тренд" и др. през месеците март, април, май, включително и в настоящото изследване, са високи. Телевизията запазва ролята си на основен информационен източник за пандемията.

 

Специалните акценти, поставени в много от телевизионните канали чрез създаване на нови рубрики, разнообразието от гледни точки и присъствието на анализатори с противоположни, макар и като рядкост, гледни точки, се оказаха относително достатъчни дори за нови явления, за които „грамотността" на хората не бе налична. Оказаха се относително достатъчни и конкретно за поведение при COVID 19.
На въпроса дали считат, че специалните предавания или статии в медиите са достатъчни за „ограмотяването" по тази особено важна за здравето тема, отговорите са показателни.

 

46, 3 на сто, или близо половината, от анкетираните отговарят че предаванията по телевизията, от която основно се информират, са достатъчни и предостатъчни за получаване на представа за явлението. За една трета от населението обаче не е така. Недостатъчни се оказват и за голяма част от родителите на подрастващите, на които се налага да възпитават специфично здравно поведение.
Извънредното положение, което бе последвано от затваряне на някои производствени и образователни дейности и услуги, резултира в допълнителни образователни и възпитателни натоварвания на родителите, особено на онези от тях с деца от малките класове и детските градини..
На конкретния въпрос за потребност от допълнителна информираност: 40 на сто отговарят че е достатъчна общата телевизионна информация, която се дава на населението, но плътно до тях са и другите - 37 на сто, които смятат, че е задължително да има специализирани предавания за родители. Изразява се нужда от улесняване в новото възпитателно поприще.
Всъщност както за тези, които считат че информираността от телевизията е недостатъчна и трябва да има задължително специални предавания, така и за други, които считат, че е достатъчна, е характерно търсене и ползване на допълващи „картината" на пандемията източници. В тази роля понякога влизат класни ръководители, педагогически съветници към училищата, както и близки и познати.
Не е случаен в този смисъл фактът, че хората четат, слушат и гледат материали и от други медийни източници. Въпреки определянето на телевизията като основно средство за информиране 62, 6 на сто споделят, че четат материали и от други медийни източници, включително и от специализирани издания на въпроса дали ползват допълнителна информация за КОВИД 19.
Дори в социалните мрежи се търсят допълнителни материали . А самата тема се оказа обект и на специални коментари и разисквания в близо 20 на сто от респондентите в социалните мрежи.

 

Социалните мрежи (Facebook, Instagram, Twitter, TikTok, Snapchat и др.). също се кореспондират с информационни потребности. При отговора на въпроса: какви потребности се удовлетворяват в най-силна степен в социалните мрежи - информационните са начело. Заедно с останалите силни степени, се оказват недостижими за следващите след тях нужди, които удовлетворяват социалните мрежи – 74,4 на сто. След информационните се нареждат потребностите за поддържане на социални контакти и приятелства, за преодоляване на скуката, за каузи и пр. Изследването разкрива, вътрешна преструктуризация на потребности в социалните мрежи, нехарактерна за други периоди.
Общуването чрез ооциалните мрежи не се приема за компенсатор на физическите контакти. Мнозинството от анкетираните споделят, че само отчасти се компенсират потребността им от живи контакти чрез социалните мрежи По същия начин мислят и за ролята им на социален отдушник, на удовлетворителна среда за онлайн социални контакти и пр.
Особено силно надделява мисленето, че социалните мрежи не могат да компенсират физическата изолация (44 на сто спрямо 4,5 на сто)

 

В този план резонират и усещанията, които предизвиква у хората здравната криза.
На въпроса как влияе неизвестността от евентуалната продължителност на кризата с COVID-19?, в голям брой свободни отговори фигурират както притеснителни , така и обнадеждаващи усещания. На някои се отразява зле, изнервящо, потискащо, тревожно, стресиращо, объркващо, напрегнато, безперспективно, гневно, дезорганизиращо, разколеблително и др. Други считат, че кризата им влияе стимулиращо: амбициращо, мобилизиращо, обнадеждващо, креативно, преосмисля-що, иновативно и пр.
Социалните мрежи като цяло не са социален отдушник, нито компенсатор, каквато роля обикновено им се отрежда. ( Пейчева,2011 )

 

Управлението на пандемичната криза както вече бе споменато, се съпътства с противоположни оценки - с конкретни опити за публични дискредитации и противопоставяния. Противопоставянето протича в три посоки – професионално (от конкретни лекари); информационно (от избор на конкретни въпроси и факти); политическо (чрез подходи към оценката на пандемията ) и пр.
Противопоставянето и стремежът към надмощие се очертава като съществен резултат от изследването, който може да се изведе като специфична черта в протичането на пандемичната криза.. В оценките на някои от водещите управленски фигури не липсват дискредитации на предприетите мерки още от първите дни на управлението на кризата. Независимо от последвалото впоследствие единодушно приемане на извънредно положение от всички парламентарно поставени политически сили, противопоставянето на мерките продължи, започна да се разпростира и върху част от оценките на обикновените хора.
Всъщност варирането на оценките за управлението и справянето с пандемията има своите социологически и ценностно-системни, пластови измерения. Съществуването на различни, нагласи, интереси, принадлежност, както и на ценностно – културна система - култура, идеология, светоусещане, морал и пр., влияят на оценяването.
Един и същи факти се интерпретират по различен начин, а не рядко и противоположно. Едни и същи процеси се описват различно, едни и същи ефекти се приписват на различни, а защо не и на противостоящи причини.
Съчетаването на базисни социологически и ценностно-системни феномени неминуемо обаче предизвикват сходни последици. Те зависят от съвпадението на потребности и дейности за тяхното удовлетворяване. Такъв е случаят с преобладаващата положителна обща оценка на справянето на КОВИД 19.
Няколко са ценностно детерминираните социологически обяснения за преобладаващото положително приемане на мерките, свързани с ограничаване на разпространението на корона вируса у нас, както и на оценката на носещите управленска отговорност :
- ярко изразени екзистенциални потребности (пряка свързаност със запазването на здравето и живота на хората);
- наличие на силни интереси за съхраняването на здравето и живота (изпълняване на мерките според обстоятелствата, силите и възможностите);
- предварителни нагласи към действията на най-висо стоящите политически и управленски лица, респективно към техната ефективност (към президента и гравитиращите около него, към премиера и гравитиращите около него)
- мотивационни аргументи – относителна гаранция, че спазването на мерките е предпоставка за съхраняване на живота и здравето на хората.
- Всъщност именно ярко изразените екзистенциални потребности и интереси от запазването на здравето и живота на хората и политическите дейности за тяхното удовлетворяване, са фундаментите, от които зависят удовлетвореностите, и върху които се надграждат другите по-високи потребности (Маслоу, 1943; 2001 ). Извънредното положение се съпътства от навременни дейности за удовлетворяване на базисни потребности на хората от здраве и живот и тази навременност не се отрича явно от никого.
И без да е специалист в конкретната област, човек прозира, че корона вирусът е с неизяснен произход, с недостатъчно уточнено лечение, с неясен потенциал за пространствено и времево разпространение, с въпросителни около излекуването, с рецидивите, и с други специфични медицински характеристики. В този смисъл съвсем резонно е едно питане доколко удовлетворени са хората от справянето на правителството с опасната за живота и здравето пандемична криза.
Една пета общо се оказват респондентите, които са фактическите отрицатели, регистрирали ниска и много ниска оценка за справянето на правителството.

 

27,6 на сто от респондентите са дали висока оценка, 8,5 на сто - много висока оценка а средна оценка са дали 34,3 на сто.
Общата положителна оценка за справянето на правителството е 61.9 на сто срещу 20, 5 на сто негативна.
Преобладаващата положителна оценка, трудно би могла да бъде постигната, без положителната оценка към национален оперативен щаб, към професионализма на неговия състав, както и без харизматичността на неговите лидери. (Вебер,1992)
Друга особеност на резултатите от изследването е, че преобладаващо одобрение за справянето на правителството се съпровожда с явни икономически затруднения на повечето от тези хора, които го одобряват. 45 на сто от респондентите посочват че, поради предприетите мерки през извънредното положение и последвалото прекратяване на много дейности и услуги, са в затруднено положение: 31 на сто сочат че са с намалени наполовина финанси, 10,7 на сто посочват, че разполагат с много малки доходи , а 3,1 на сто отбелязват, че са почти без доходи в момента.
Показателен факт в този план е реализмът и оптимизмът, с който се характеризират голяма част от хората: 37,3 на сто от икономически засегнатите хора твърдят, че ще разчитат на себе си за справяне с икономическите затруднения – на своята инициативност, на предприемчивостта, на способностите си и т.н характеристики, характерни за хора, които не се осланят главно на другите и държавата; 11,5 на сто разчитат на бъдеща си включеност в предприятието, в което са работили. Следват 7,1 на сто, които ще разчитат на свои роднини; 3,4 на сто на близки и приятели, както и на лични спестявания, банкови кредити, на намиране на нова работа и т.н.
„Преживяваме време след което едва ли ще се върнем в обичайния си начин на живот. Както всяка сериозна криза, пандемията от корона вирус поражда неизбежна промяна...защото .пренарежда ценностите не просто на индивида, а на цели общества, на света. И този ред на важност принуждава политиците да заемат своето място. Задължава ги да смирят амбиции и жажда за власт и слава, да застанат на страната на хората и техните проблеми - казва социологът Татяна .Буруджиева (2020), бивш депутат от БСП - Такъв е моментът - важен е отделният човек, неговото здраве и живот. Изказвания и сравнения от рода на „сухи клечки" за възрастните хора са изказвания без проява на морал.
Екзистенциалността на проблемите са социологическите основания за обяснение на преобладаващите съгласия с водените настоящи политики.

 

- Ролята на традиционните медии и в периоди на криза не намалява, а напротив;
- Независимо от големите им ресурси да бъдат социален отдушник и заместителна среда за социални контакти, потребността от информиране стои на челна позиция в структурата на потребностите, които удовлетворяват социалните мрежи;
- Отговорностите пред разпространяване на проверена информация са най-големите етични и идеологически предизвикателства в съвремието ни;
- Проблемите с уменията за преценяване на достоверността на информацията се задълбочават. Нужни са спешни действия както за техните подобрения, така и за редуциране на хибридните прояви;
- Необходимостта от дигиталната медийна грамотност и в устойчиви периоди, и в периоди на големи социални кризи, е константна за провеждане в широки периметри;
- Въпреки че извънредното положение се съпровожда с икономически затруднения за голяма част от населението, преобладаващата част хората го одобряват;
- Всяко едно отричане и противопоставяне на практики от екзистенциално естество е контрапродуктивно.

 

1. Изследването се осъществе чрез метода индивидуална пряка онлайн анкета със следните параметри: 1. брой отзовали се респонденти 609 души; 2. възрастов обхват:- население над 18 годишна възраст; 3.Териториален обхват - цялата страна; 4.Период на изследването: април - май
Анкетирането се проведе на терен от 29.04-03.05.2020 г
Научен ръководител - проф. Добринка Пейчева и членове на научно-изследователския екип - проф. Валентина Миленкова, доц. Марио Маринов, гл.ас.д-р Диляна Керанова, д-р Виолета Николова.

 

Буруджиева, Т. (2020). Кой иска да убие БСП. Ретро. бг 04.05.2020 https://retro.bg/komentari/koy-iska-da-unishchozhi-bsp_25854.html
Вебер, М (1992). Социология на Господството и Социология на Религията. София: УИ „Св. Климент Охридски"
Канев, Д. (2012). Политическа комуникация и предизборни кампании Учебник по политически мениджмънт София: Фондация Фридрих Еберт
Маслоу, А. (2001) Мотивация и личност. София: Кибеа
Пейчева, Д. (2019) Концептуализиране на съвременната медийна екология София: Проблеми на постмодерността ISBN 978-619-188-297-7
Пейчева, Д. (2013). Масмедийното въздействие (2013) /първо издание/ г. Благоевград: Университетско издателство «Неофит Рилски»
Пейчева, Д. (2011). Медиализираната реалност (2011) Благоевград: Университетско издателство «Неофит Рилски»
Bernays, E. (1928). Propaganda. New York: Fort Washington, NY: Kennikat Press. Institute for Propaganda Analysis. The Fine Art of Propaganda. New York:
Bernays, E. (1923). Crystallizing public opinion. New York: Boni and Liveright.
COM, (2018, 26.4 ). Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн. Брюксел: 236 final https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2018/BG/COM-2018-236-F1-BG-MAIN-PART-1.PDF )
Davison, W. (1983). The third-person effect in communication. Public Opinion Quarterly1 47(1): 1-15.
Hobbs, R. & S. McGee, (2014).Teaching about Propaganda:An Examination of the Historical Roots of Media Literacy Journal of Media Literacy Education 6(2), 56 – 67
Institute for propaganda analysis.(1939) The fine art of propaganda New York: Harcourt, Brace and Company, 140 pp. paper bound
Institut for propaganda analys.. Edwards, V. (1938) Group lieder's guide to propaganda analysis, revised edition of experimental study materials for use of junior and senior high schools in colleges and university classes and in adult study groups. New York: Institute for propaganda analysis
Maslow, A . (1943). A Theory of Human Motivation. Psychological Review, 50(4), 370-96.
Paul, B., Salwen, M.B. & Dupagne, M. (2000). The third-person effect: A meta-analysis of the perceptual hypothesis". Mass Communication & Societyр, 3(1). 57-85.
Walgrave , S. & Jagers,J. (2007) Populism as political communication style: An empirical study of political parties' discourse in Belgium, European Journal of Political Research · DOI: 10.1111/j.1475-6765.2006.00690.x