Обръщение към читателите от главния редактор акад. Маргарита Каменова

2020 година е трудна, обременена с недоволство, омраза и гняв, коварна и упорита пандемия, тежки и неизличими конфликти, разделно време за българите, и смърт.

В тази година загубихме и нашия председател академик професор д-р Григор Велев.

Тържество за неговата 85 годишнина бележеше началото на годината. Той беше щастлив, споделяше планове за бъдещата ни работа, мечтаеше, спореше. Говореше пламенно, одухотворено, възроден след тежкото сърдечно заболяване и неизбежната изолация.

В края на годината смъртта го грабна. В последните си дни той мислеше за работата, за Академията, ще продължава ли нейната мисия, след като напусне, как да я укрепим, как да продължи започнатото дело. Пишеше последните броеве от многотомното издание за българите в Македония. Македония беще неговото страдание и надежда, че наследниците на един народ, изкуствено и насилствено разделени, ще се обединят. До последния си дъх се вълнуваше от драматичните събития в България и обмисляше нейното бъдеще.

 

Загубата е огромна.

 

Малко са нашите съвременници с такава неизмерима преданност към Отечеството, страдащ с болките на народа ни от бедността и разделението, гневен за проявите на национален нихилизъм и пренебрежение на националните интереси, за погрешните политики, обричащи народа ни на социално, икономическо и образователно изоставане от другите европейски народи. Изучаваше в детайли миналото на българите и пишеше безкомпромисно нашата история, анализиращ съвременните реалности и борещ се упорито и неотклонно за свободна, демократична и благоденстваща България. Неговата мечта беше българите по целия свят да се обединят духовно и работеше за осъществяване на тази идея. Той полагаше неимоверни грижи за Академията, надявайки се чрез нея да се подпомогне възраждането на националния дух и патриотичното осъзнаване на българите. Влагаше цялата си енергия и духовна сила в отстояването на кредото на неговия кумир - великия българин Георги Стойков Раковски, че „любовта към отечеството превъзхожда всички земни блага". Никога не обявяваше, че е патриот, но патриотизмът му бликаше от всяко негово действие - в неговите книги, статии, произнесени речи, и дори в ежедневните му разговори. Той живееше и работеше с мисълта за България и вярата в доброто й бъдеще.

Неговият пример за живот отдаден на България беше заразителен.

Тежко е да се говори за Григор Велев в минало време.

Вярвам, че паметта за него ще се пази от неговите близки, колеги и приятели, от всички, които се бяха докоснали до неговата обаятелна личност. Ще се запази в сътворените от него дела и в книгите, които написа за целокупния българския народ и Отечеството.