Основаване на БАНИ през 1940 г.
През 1940 г. председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. проф. д-р Богдан Филов е и министър-председател на България. Той е виден български археолог, историк и изкуствовед, учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Следва класическа филология във Вюрцбург /1901/ и Лайпциг /1902-1903/, както и археология и римска история във Фрайбург /1904-1906/. Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга – притурка на престижното немско списание Klio Лайпциг. Богдан Филов е първият българин – директор на Народния археологически музей. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са изпратени да изследват тамошните паметници на културата. Член е на Управителния съвет на БАНИ /1940-1945/, а на 27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, и избран за председател на Академията, какъвто остава до октомври 1944 година.По негово предложение БАН се трансформира с нов Устав в „Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) като гражданско сдружение. Причината за този акт е, че в България не се отдава достатъчно внимание на дейците на изкуствата и те не са получили достойно място сред българския национален елит. Новото име отразява точно съдържанието на нейната дейност, както и традициите, онаследени от Българското книжовно дружество, което предвижда разпространение на „науки, изкуства и художества".
