ОТЧЕТ НА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКАТА И ИЗКУСТВАТА ЗА ПЕРИОДА 2012-2016 г.

Отчетът за работа на БАНИ за периода 2012-2016 г. е направен чрез съвместяване на два подхода - на базата на структурата, т.е. представяне на работата по отделения, институти и секции, и на базата на обобщена информация за тяхната активност. Така се постига едновременно обща и детайлизирана информация за извършеното.
Трябва да подчертаем, че в отчета е представена тази дейност на членовете й, която е непосредствено свързана с програмата и името на БАНИ. Не успяхме да отчетем индивидуалните прояви на академичните членове - не защото не отчитаме огромния принос на тази дейност, но поради липса на информация от преобладаващия им брой. Искаме да изкажем благодарност на тези наши членове, които изпратиха подробен отчет за персоналната им активност: акад.Жанет Грудева-Попова, акад.Искра Христозова, дописен член Лидия Катрова, акад. Бойко Рангелов, акад.Петър Иванов, акад.Стоян Райчевски, акад Иванка Денева, акад.Марин Кадиев, акад. Емил Янев, акад.Валентин Стамов, дописен член Анна-Мария Гюзелева.
БАНИ се състои от три отделения : „Наука", „Изкуство" и „Гражданско общество и държавност" които са изградени от центрове, институти и секции.
В Академията се извършват следните дейности:
1. Отделение „Наука"
1.1. Организация на научни конференции, симпозиуми, кръгли маси и форуми
1.2. Учебна дейност
1.3. Изработване на проекти
1.4. Научни публикации, монографии, конгресна активност, докторски програми, рецензии и други прояви на индивидуална активност.
2. Отделение „Изкуство"
2.1. Организация и участие в литературни прояви – вечери на поезията, камерен театър, детски театър и др.
2.2. Организация и участие в концерти /хорови, инструментални, класическа, народна и поп-музика/ , балетни представления, спектакли на цирковото изкуство
2.3. Изложби на художници и скулптури и др. специфични изяви
3. Отделение „Гражданско общество и държавност"
3.1. Организиране на форуми и кръгли маси по важни проблеми на обществото и държавата
3.2. Провеждане на Съборите на Асоциацията на българите по света и на сесиите на Световния парламент на българите, които са структури, създадени от БАНИ.
4. Издателска дейност – книги, монографии, периодични списания, онлайн вестници
5. Публицистика и научно-образователни предавания в медиите
6. Международни прояви

 

НЦ "Медицина" е най-големият център, който функционира от възстановяването на БАНИ /2004 г./. Центърът има 4 института и 34 секции. Броят на членовете е 114 члена, от които 52 академици, 42 почетни члена и 20 член-наблюдатели. Директор на центъра до 2014 г. е акад.проф.д-р Боян Лозанов, а от тогава до сега - акад.проф.д-р Надка Бояджиева.
Общата оценка на НЦ „Медицина" показва, че той покрива критериите за всички видове дейности на академията, с проявена висока активност и ангажираност на членовете ѝ към целите на БАНИ. Проведени са 23 национални конференции, от които 5 с чуждестранно участие, съорганизатор на Световния конгрес по невросонология, проведен в България под председателството на акад. проф. д-р Екатерина Титянова. Центърът е организирал 35 заседания на Български лекарски форум, издава редовно списание „Българска медицина", има участие в европейски и национални проекти. Отличава се с висока индивидуална научна дейност. Трябва да се отбележи, че това не важи за всички институти и секции в Центъра. Например, института по хирургия има много по-ниска активност в сравнение с другите институти. Относно учебната дейност може да се направи повече и то специално за тези форми на обучение, които са включени в програмата за следдипломно обучение на Научния Академичен Учебен център /НАУЦ/. За целия период учебни курсове по тази програма са провеждани само в секция „Патология" всяка година. В 2016 г. има проведен и курс по европейска програма, организиран от акад.проф.д-р Др.Стоянов със сключен договор с НАУЦ.

 

Центърът се състои от 3 Научни института: НИ за Българската национална доктрина с директор акад. Орлин Загоров, НИ „Национална сигурност" с директор доп.член орполк. Костадин Костадинов и НИ „Балканистика" с директор акад.Стоян Райчевски. В центъра се разработват проблеми със стратегическо значение като актуализирането на Българската национална доктрина, въпросите за националната сигурност на България и сложните исторически и съвременни взаимоотношения на страните на Балканите. Особено внимание в последно време се обръща на националната сигурност и разработване на стратегия за осигуряването й при динамичните съвременни условия. В тази област са проведени 2 конференции и предстои организирането на нови форуми. НИ „Балканистика" съвместно с НИ „История" са провели 20 заседания в Български исторически форум и 4 кръгли маси.

 

Центърът има два института, които отчитат значителна по обем и значение работа особено в последните три години на отчетния период.
Институтът „Български език и литература" се развива в три насоки: създаване на художествена литература и поезия; развитие на литературна критика; популяризиране на българската литература и слово. Безспорно значение за голямата стойност на извършените дела има участието на активните й членове - акад.Румен Леонидов, акад.Йордан Каменов, акад.Драгомир Шопов, акад. Марин Кадиев, акад.Иванка Денева и др. Постигната е великолепна интеграция между художественото слово и артистичното му пресъздаване чрез провеждане на артистични спектакли, съпроводени с есеистичен анализ на представените произведения. Центърът по българистика е единственият досега, който има дългосрочна и перспективна програма.
Трябва да се отбележи, че в Центъра има неравномерно представяне на отделните секции. С особено висока и системна активност е секция „Академичен театър на българското слово" /вж. тяхната програма/. Липсата на организирани събития в другите секции, които да са ясно дефинирани, публикувани и отчетени в подходяща форма, донякъде се дължи на голямата вкл. задгранична заетост на предишния й ръководител, който напусна академията през 2013 г. Тези недостатъци в работата са преодолени в последните три години, в които се отбелязва съществено нарастване на литературните събития и разнообразяване на формата им.
Институтът „Българска история" работи активно в две направления: организиране на Български исторически форум, който през 2014 г. и 2015 г. проведе заедно с Центъра по балканистика голям обем научни прояви /20 заседания на форума и четири кръгли маси/, и написване на фундаментални исторически книги: многотомното издание на акад.Григор Велев „История на българите в Македония", „Българска национална кауза" с автор акад.Григор Велев, което претърпя две издания, издаването на 3-ти том от многотомна „История на България" с редактор акад.Пламен Павлов. През 2016 г. проявите на форума намаляха силно, като за това има и обективни причини. Центърът се нуждае от привличане на нови членове, особено в областта на езиковедството и на историята. Предстои оптимизиране на структурните звена в центъра.

 

В Центъра има 4 научни института: НИ "Почвознание" с директор акад.Иван Атанасов, НИ "Агрономия" с директор акад.Славчо Павделиев, НИ "Животновъдство" с директор акад.Иван Станков и НИ "Ветеринарна ведицина„ с директор акад.Димо Гергинов. Най-голяма дейност проявява института по агрономия, базиран в Пловдивския клон. В него се провеждат национални и регионални конференции, членовете на центъра участват в разработването на национални и европейски проекти. Развива се и преподавателска работа за обучение на земеделски производители. Институтът по ветеринарна медицина има отчетена дейност, но може да се желае повече. Някои институти са само маркирани в структурата, без научни прояви и друга дейност.
Планувани са 3 научни конференции чрез институтите на центъра.

 

Центърът има два Научни института /НИ/: НИ "Национални и глобални икономически изследвания" с директор доп.член Борис Манов и НИ „Изучаване на националната икономика" с директор доп.член доц.Б.Михайлов. Има 12 члена. Научните прояви се изразяват в провеждане на 3 конференции и 6 дискусионни кръгли маси в рамките на Български икономически форум. Последната конференция привлече авторитетни икономически експерти в нашата страна и е обещаваща за по-голямо присъствие на икономисти-академични членове на БАНИ в стопанското развитие на страната. Необходимо е приемане на нови членове и включване на сегашните в работата, осигуряване на редовно излизане на списание „Български икономически преглед" и стимулиране на учебната дейност. Още може да се желае за системно разглеждане на остри икономически проблеми в Икономическия форум и активиране на дейността на новите членове в икономическия бранш.

 

В Центъра има 5 института / НИ „Мениджмънт и управление на човешките ресурси", НИ „Социология", НИ "Демография", НИ „Философия" и НИ "Богословие"/, които работят с различна натовареност. За периода Институтът „Мениджмънт и управление на човешките ресурси" е проявявал системна активност с организиране на ежегодни международни конференции по важни проблеми на управлението, предприемачеството и устойчивото развитие. Акад.проф. д-р Крум Крумов предложи начало на сътрудничество със Сръбската академия на науките, което започна с по-високо темпо и амбиции, не осъществени досега в планувания обем. Концепцията за развитие на учебна дейност за висши ръководни кадри спря на ниво разработка на план и учебен съвет, но засега не се реализира поради трудно преодолими и нерешени административно-правни въпроси.
Демографският институт се характеризира с висока продукция на аналитични разработки и публицистика осъществявана от ръководителя ѝ акад.проф.д-р Петър Иванов. Останалите три института /Социология, Философия и Богословие/ имат ниска активност, но и липса на достатъчно членове. Ръководителите им не успяха да активират своите членове, да привлечат нови и да реализират очакваните дейности.

 

В центъра има два института: „Правни науки" и „Правна защита". Възлагат се големи надежди на екипа от юристи за отстояване на правата на Академията, относно отпускане на държавна субсидия и други юридически обосновани решения, но досега в това отношение не е отбелязан особен напредък. Акад. Мария Славова прояви значителна активност за регистрация в обществена полза на сдружението, за актуализация на Устава и Правилника на академията. Предложи работен план с широк диапазон на действие - провеждане на редовни правни форуми, издаване на списание „Правен преглед", планове за учебни курсове. Част от инициативите й вече започват да се реализират. Очаква се по-голяма ангажираност и съпричастност на членовете на научния център за предложения от научно-юридически и правно-защитни проблеми на българската юрисдикция.

 

В Центъра има 5 института, от които само един /НИ „Науки за земята и космоса" и по точно неговата секция „Геофизика." /функционира за целия отчетен период с висока индивидуална научна продукция на ръководителя му акад.Бойко Рангелов и публицистична дейност на доц.Румяна Главчева. Три от институтите /Екология, Надеждностно-рискови анализи, прогнози и проектиране, и Иновации/ са нови, създадени през 2016 г. имат амбициозни планове за научна и преподавателската дейност. Започна издаването на научно-техническо списание с гл.редактор акад.Николай Петров, включено в издателската дейност на БАНИ /един брой вече е факт/.
Към центъра работи и дописен член д-р Митко Димитров. Неговият труд върху патофизиологията на фотосинтезата съдържа оригинален принос с ранг на иновационна хипотеза за проучването на този фундаментален процес необходим за живота на планетата.

 

Центърът има 2 института: НИ„Архитектура, строителство и градоустройство", ръководен от директора на Центъра и НИ „Дизайн" с директор акад. проф.д-р Сашо Драганов. НЦ стартира с изготвяне на адекватна структура и богата многосекторна план-програма за научна дейност, която започна да се прилага. Първата голяма научна проява е организирането на Международна научна конференция, която предстои през м.ноември 2016 г. Дадени са заявки за участие на десетки български специалисти и чуждестранни учени от над 20 страни.
Центърът издава научно списание на БАНИ, съвместно с АИ "АРХ&АРТ"
Центърът се състои от няколко академици, но разчита на привличане на млади специалисти и съвместна дейност с чуждестранни организации. Това е единственият център, който предвижда в плана си осигуряване на спонсорство.

 

Състои се от два научни института: НИ „Образование" и НИ „Национално, гражданско и религиозно възпитание" с директор доп.член Янка Такева. През 2013 г. Центърът изработи Устав и Правилник за разкриване на младежка организация „Юнак", която да стимулира спортната активност и да въведе патриотично-възпитателни традиции сред учащите се от 1 до 12 клас. Тези документи се предоставиха на МОН, МО и Министерството на младежта и спорта. Предложената идея беше одобрена само от Министерството на отбраната, от което получихме писмена подкрепа. МОН отказаха достъп до училищните заведения.
Центърът проведе две национални конференции – 2014, 2015 г. и една кръгла маса през 2016 г. Започна провеждане на училищно състезание „Минута е много", но тази инициатива не продължи. Центърът се нуждае от привличане на нови членове и значително по-висока активност.

 

 

 

Центърът има три творчески института /ТИ/: „Театрално изкуство", "Цирково изкуство" с директор акад.Александър Балкански и "Киноизкуство" с директор акад. Димитър Димитров. Творческият институт „Театрално изкуство" има силно присъствие в културния живот на столицата и страната. Дейността му е силно преплетена с тази на Центъра по българистика с директор акад.Йордан Каменов, под чието ръководство и сценарии се реализира програма, прицелена в утвърждаване на българското художествено слово. Най-силната негова изява е редовното изпълнение на музикално-литературни спектакли, които наброяват 34 само за 3 години от отчетния период. Това е само част от програмата, чието разширение и обогатяване с нови идеи предстои в следващите години.
Заслужава да се отбележи и активната артистична и благотворителна дейност на цирк „Балкански", който стана колективен член на БАНИ. Неговият директор акад. Балкански е сред ревностните привърженици на идеите и мисията на БАНИ.

 

 

Творческият център е сред активните структури на БАНИ с разнообразна концертна и музикално-просветителска дейност. Състои се от 4 института, сред които институтите „Класическа музика„ и „Танци" се проявяват със забележителна програма и ангажираност на членовете им в културния живот на България. През периода са изнесени 20 концерта, част от които в Зала „България", Зала 1 на НДК, Спортния комплекс във Варна, зала "София" в столицата, Музикалната академия в Пловдив и др. Акад.Куртев има редица самостоятелни концерти и организира концертни прояви в София и Кюстендил под егидата на БАНИ. Изключително активна дейност за популяризиране на българската музика прояви акад. Емил Янев. Той направи редица писмени предложения до МОН, до Министерство на културата и други институти за възстановяване на членството на България в международни музикални общества, за създаване на държавен институт Българска слава, за подпомагане на хоровото пеене, до СБЖ за повишаване на квалификацията и запознаване на обществеността с музикалните проблеми. Акад. Емил Янев издаде книга „Размисли по проблеми" и системно представяше статии за вестник „Целокупна България". Институтът „Танци" се проявява с яркото присъствие на две прочути български балерини акад. Красимира Колдамова и акад. Калина Богоева, които продължават своето творчество и талант чрез многобройните си ученици.

 

 

Сред художниците академици и дописни членове от БАНИ се открояват имената на водещи творци в тази област като акад. Манев, акад. Спиридонов, акад. М.Лалов, акад.Газдов и др. Всеки от тях направи впечатляващи с колорит и стилово разнообразие изложби у нас: акад.Манов прави ежегодни изложби в София и в страната, акад. Газдов също има 6 самостоятелни изложби, акад. Лалов през 2013 г. имаше едновременно три изложби в големи галерии в София. Нашите творци показаха изключителни успехи и международно признание. Акад. Иван Газдов бе приет за редовен член на Европейската академия за наука и изкуства със седалище Залцбург, а акад. Богомил Николов през 2014 г. получи годишната награда „Марш" на Британската асоциация на медалната скулптура /единствен носител на тази награда от чужд на Великобритания поданик/. Под негово председателството в София се проведе Световния конгрес по медалистика, септември 2015 г.
Не е пълна информацията за творчеството на всичките членове на центъра и не е достатъчна активността им за организирани форми на творческа изява.

 

В центъра има три института, чиято дейност се припокрива с тази на института „Българистика" и „Театрално изкуство" и е трудно да се идентифицира самостоятелен облик. Присъствието на такива творци в областта на поезията като акад.Румен Леонидов и акад.Драгомир Шопов, и на белетристи като акад.Галина Златарева и акад. Иванка Денева допринасят за авторитета на този център и съответно на БАНИ. Апостолската дейност на акад.Марин Кадиев /150 представяния на българска литература в страната и чужбина за година и половина!/ може да служи за пример на отдаденост към определена кауза. Не са достатъчно инициативите за привличане на млади поети, за провеждане на постоянна рубрика „Български литературен форум", за съставяне на програми за действие, каквито има в института „Българистика". Литературната критика не се развива като самостоятелна проява, освен частично в анализите на творчеството на наши писатели и в представянето на някои книги /Йордан Каменов, Марин Кадиев/. В тази област предстои оптимизиране на структурните звена, за да се постигне съответствие с функциите, които изпълняват.

 

 

Отделението се състои от един научен център "Медии и обществени комуникации", Асоциацията на българите по света и Световния парламент на българите. В научния център е извършена мащабна работа по три основни направления: 1. Възстановяване и поддържане на историческата памет – „Следи в историята"; 2. Актуални проблеми на нашата съвременност и 3. Разработване на доктрини в различни области на нашия живот като част от общонационалната доктрина. Проведени са редица конференции, между които заслужава да се отбележи конференцията на тема: „Съвременни проблеми на българо-македонските отношения" организирана съвместно с Македонския научен институт и Асоциацията на българите по света. Общо за периода има 15 форума и дискусионни „Кръгли маси" по важни въпроси на нашия обществено-политически живот, например дискусионните теми "Табу за българските медии", „Ценнности, общество и медии", „Медийна грамотност" и други.
През 2016 г. институтът по журналистика, с директор акад.Валентин Стамов разшири своите прояви чрез партньорство с други публични сдружения, работещи за развитие на културната и граждански ориентирана политика в България. БАНИ се нуждае от по-активна дейност на журналистите в центъра в насока към издигане на авторитета на академията чрез по-ясно изразени позиции в нейна подкрепа и оповестяване на нейните дейности.

 

Асоциация на българите по света се учреди по инициатива на акад.Григор Велев през 2008 г. В нея членуват 145 землячески организации на българите в 38 страни по света и 90 души от БАНИ. През м.ноември 2014 г. се проведе Втория Велик Събор на АБС във Варна под председателството на акад.Григор Велев с 635 представители от 38 страни по света.

 

Световен парламент на българите /СПБ/ се учреди през 2008 г. като действащ орган на АБС. СБП с преседател акад.Пламен Павлов и 30 членове на БАНИ заседава ежегодно. Всеки форум завършва с изготвяне на Бяла книга с предложения по наболелите проблеми на българската диаспора, която се изпраща до ръководни институции в държавата ни.

 

 

Поставена e паметна плоча на ул.„Одрин", София, посветена на победата при Одрин по инициатива на БАНИ със съдействието на БЧК, 2013 г.
Поставена e плоча при с. Ключ за последната битката на Цар Самуил с византийската войска.
Подготвен e проект за паметник на св.княз Борис I

 

Хор „Гусла" с ръководител акад.Валентин Бобевски
Клиника по очни болести „Зрение „ с ръководител: акад. Пр. Гугучкова от 2014 г.
Офталмологична клиника „Ден" с ръководител дописен член доц.Андрей Андреев, от 2016 г.
Български Цирк „Балкански" с ръководител акад.Александър Балкански, от 2016 г.

 

 

БАНИ има клонове в градовете Благоевград, Варна, Габрово, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен и Стара Загора и един в чужбина - Скопие. Всеки от клоновете има своя специфична област на действие и развитие, с което допринасят за присъединяване на българските учени, творци и общественици от цялата страна към мисията на БАНИ. Клон на БАНИ в гр.Пловдив с ръководител акад.проф. Славчо Панделиев е най-активният клон, има 41 члена. В него се развиват разнообразни дейности, обхващащи почти напълно спектъра на научна, културна и обществена дейност на академията.

 

 

Членове на академията са издали самостоятелни или в съавторство много монографии, книги и учебници. За съжаление тази дейност не е отчетена напълно, за да може да се осъществи задачата ни пред БАНИ, да се издаде пълен каталог на тези публикации. Събраните данни досега показват отпечатване на 18 медицински монографии, от които две в чужбина и 4 медицински учебника. Издаден е един учебник за инженерните ВУЗ-ове „Теория на автоматичното управление".
В областта на историческите и обществените науки има сведения за 8 издадени книги, от които заслужава да се отбележат 3 тома от многотомното издание „Българска национална история", с главен редактор акад.проф.д-р Пламен Павлов, „Българската национална кауза" с автор акад.Григор Велев, която претърпя две издания и първите два тома от многотомното издание „История на българите от Македония" с автор акад.Григор Велев.
Издадени са 3 сборника с материали от проведени международни конференции 2014-2016 г. с редактор акад.проф.д-р Крум Крумов.
В областта на художествената литература са излезли от печат поетични произведения от Румен Леонидов , от Евтим Евтимов, от Драгомир Шопов и други.
В областта на белетристиката има издадени книги от акад. Галина Златарева, акад. Иванка Денева, акад. Пламен Павлов, акад.Марин Кадиев и др.
БАНИ издава няколко периодични списания, но с прекъсвания поради сериозни финансови затруднения. Редовно излизат списанията „Българска медицина", редактор акад.Филип Куманов, „Български икономически преглед", редактор акад.Георги Маринов, „Паметници, реставрация, музеи", редактор акад.Николай Тулешков, "Бюлетин на българския културен център" в Босилеград с редактор доп. член Иван Николов. От 2016 г. започна да излиза списание „Наука, образование и култура" с главен редактор акад. Николай Петров.
БАНИ издава два електронни вестника: „Целокупна България" от 2010 г. и „Глас на българите в Македония" от 2014 г.
Предвижда се възстановяване на списание „Летописи", от което излязоха само две книжки през 2013 г.

 

 

Всички по-големи събития, научни форуми и културни инициативи организирани от Академията бяха публикувани в в-к „Целокупна българия" и намериха отглас в много телевизии, електронни и печатни медии, част от тях съпроводени с пресконференции. От 2012 г. започна редовна информация за дейноста на БАНИ на сайта на БАНИ. Във вестник „Животът днес" има поредица от интервюта на акад.Румен Леонидов с акад.Григор Велев по исторически теми, националната кауза на българите, сложните отношения на Балканите и особено съдбата на българите в Македония и Западните покрайнини и др. Често се списват коментарни рубрики по наболели въпроси в България във вестник „Целокупна България" и „Животът днес" от членове на нашата академия като акад.Румен Леонидов, дописен член доц.Петър Серафимов, акад.Маргарита Каменова, акад.Петър Иванов, акад.Емил Янев и др.
От 2014 г. започна самостоятелно предаване „Кардиограма", което се провежда редовно всяка събота в ТВ „Евроком" с организатор акад.Надка Бояджиева и участие на много членове на академията от НЦ „Медицина".
Акад.проф.д-р Пламен Павлов води редовна рубрика в ТВ „СКАТ", посветена на България, нейната история и проблемна съвременност. Голям успех е новооткритата от началото на 2016 г. самостоятелна рубрика на акад.Румен Леонидов „Съботаж", която се провежда всяка събота по националното радио.
Членове на БАНИ реализират текущо обществено-политически, исторически, здравни и културно-просветни теми по телевизия, радио и отпечатват статии в периодичния печат.

 

 

1. Академията бележи значителен ръст на цялостната си многообхватна дейност в основополагащи функции на общественото и държавно развитие, каквито са научните изследвания, развитие на автентична съвременна българска култура и граждански инициативи за разглеждане на актуални социални и дългосрочни държавнически проблеми.
2. Огромната по мащаби дейност се извършва от високо отговорни българи, които имат признати лични достижения в развитието на различни сектори в обществото и дават безкористно, без заплащане на техния труд, съществен принос за изпълнение на мисията на БАНИ да служат на Отечеството.
3. БАНИ стана организация в обществена полза и приведе своите основни документи - Устава и правилника за нейната работа в съответствие на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
4. Разшири се спектъра на научните изследвания с активиране на НЦ по икономика, социални науки, правни науки, инженерни науки /представени главно от научния център по архитектура, строителство и дизайн/, на екологичната наука и на НЦ „Национална сигурност на Р България". С посочените тенденции за прибавяне на нови активности към традиционно добре представените центрове по национална стратегия, българистика и медицина се постига по-голяма обхватност и балансиране на научните изследвания в БАНИ, които съответстват на генералната ѝ политика.
5. Обогати се програмата на НЦ „Българистика" и на творческия център „Поезия, белетристика, критика" с нови идеи - представяне на съвременни български автори, литературни вечери посветени на потомците на волжките българи, популяризиране на българското поетично и белетристично изкуство в страната и зад граница .
6. Разнообрази се дейността на „Гражданско общество", в частност на Института по журналистика с трайна тенденция към обединяване на дейността му с други културни институции.
7. Появиха се идеи и стъпки към въвеждане на интегрален подход в научните прояви с провеждане на първите интердисциплинарни конференции.Това е положителна насока, свързана с основните задачи на БАНИ за развитие на многопластова и органически свързана научна дейност, чието въвеждане в програмите на академията е препоръчително.
8. Установява се повишено присъствие на членове на БАНИ в медиите с активна публицистика, насочена към важни проблеми на обществото и държавата в областите на националната сигурност, българската икономика, правната система, демографския срив, състоянието на българската диаспора, здравеопазване и външна политика.

 

Допуснати пропуски в работата
1. Научните и творчески центрове работят с различна интензивност. Има някои структури, които не са развили своята дейност достатъчно и се нуждаят от стимулиране, попълване с нови членове с необходимия образователен и научен ценз, евентуално преобразуване или закриване.
2. Част от инициативите на ръководството не можаха да се проведат основно поради липсата на достатъчен административен капацитет, но и поради липсата на подкрепа от всички членове на академията – например, не успяхме да подготвим Алманах на членовете на БАНИ, да съставим каталог на книгите и публикациите, да осъществим по-представителна концертна дейност и др. Желателно е увеличение на присъствието на академичните членове в провежданите научни форуми, концерти и литературно-музикални спектакли, за да се почувства съпричастност на всеки член на БАНИ към всестранните изяви на Академията.
3. Организаторите на определени събития не правят достатъчно за популяризирането им, разчитайки само, и то не винаги на секретариата, без подготвяне на собствени съобщения за сайта, за пресата, организиране на пресконференции и други форми на оповестяване.
4. Всички центрове и институти имат недостатъчна учебна дейност в НАУЦ, необходим процес за изпълнение на цялостната програма на БАНИ и за подпомагане на финансирането й.
5. Има хронични трудности за събиране на членския внос, който е единственият източник на регулярно финансиране на академията. Липсва активност и инициатива на членовете на БАНИ за подпомагане на финансирането чрез спонсорство и дарения на академичните мероприятия.
6. Допуснати са слабости и пропуски в административното управление на БАНИ, за което има обективни причини – недостатъчен административен капацитет, липса на подходяща сграда, непълноценно офис оборудване. Но може чрез мобилизация на наличните ресурси да се преодолеят поне частично тези пропуски. Например, да се подава системна информация за проведени активности от директорите на центровете.

БАНИ работи в условия на хроничен недостиг на финансови средства, отказ на държавните орани да отпуснат субсидия, липса на сграден фонд. Административният щат е минимален и голяма част от административната работа се извършва доброволно от членове на академията, безплатно. Много плодотворни решения и предложения с очакван ефект върху различни страни на научния, обществен и културно-образователен живот са пренебрегнати от държавни и правителствени институции и без необходимата подкрепа са останали само на книга. Такива са Доктрината за развитие на държавата, програмата за възстановяване на спортно-образователно дружество „Юнак", програмата за допълнително образование в средните училища - извънкласни форми, пречки за участие в програмата на МОН, ограничаване на възможност за издигане на паметник на цар Борис I покръстител и редица други начинания. Глухи и слепи остават властите за дейности, необходимостта от които многократно се обявява от общественици, депутати и политици. И отново ще дам пример за незаинтересоваността към разглеждане на Проекта за национална доктрина, пренебрежение към Бялата книга на световния парламент на българите, предложенията за монумент на цар Борис I покръстителя, архитектурен проект за пантеон на българите, програма за възпитателна дейност на учащата се младеж и много други.

Трябва да признаем, че огромният труд на членовете на академията все още не може да я изведат до нужното признание, за да навлезе тя по-широко и пълноценно в научния и културен живот на страната, за да достигне академичната активност до широката общественост и преди всичко до съзнанието на управляващите, които биха могли да използват пълноценно капацитета на нашите човешки ресурси. Основните причини виждаме в регулаторната политика на националните и обществени телевизии и преса, които налагат медийно затъмнение, както и на трудното преодоляване на инертността в мисленето на властимащите.

Анализът на сегашното състояние на БАНИ налага да се направят някои реорганизации на структурата и мобилизиране на активността на членовете й. В рамките на следващия мандат Ръководството на БАНИ предвижда реализиране на три основни направления:

1.Необходимо е разработване на програма от Ръководството за активиране на всички ресурси на академията за по мащабно популяризиране на дейността й, за да достигне до всички граждани на България и българите по света. За тази цел усилията на Ръководството трябва да се насочат към задълбочен анализ на актуалния статус на БАНИ и създаване на конкретна програма с ангажименти на академичните ѝ структури и членове.
Конкретен израз на тази програма е възстановяването на сп. „Летописи", в което да се отразяват постиженията на наши членове със съществен принос за развитието на науката и културата в нашата страна. Както и ясно изявени граждански позиции по нерешени и конфликтни проблеми в нашето общество, е повече от необходимо.

2. Предстои по-рационалното преструктуриране на някои центрове и утвърждаване на директорите им, които следва да поемат по голяма отговорност при плануване на работата и отчитането ѝ. Предлагаме за следващия петгодишен мандат всеки център да разграничи две главни функции, кратко и ясно формулирани:
- едната стратегическа, доктринерска, която да съдържа анализи в съответната област и перспективи за развитие и
- другата, изпълнителска, с организиране на научни форуми, публикации, учебна дейност, концерти, граждански инициативи.
3. Необходимо е активиране на целия потенциал на членовете на БАНИ, което не може да стане без личното доброволно и самоотвержено участие на членовете ѝ в амбициозната програма на академията и разширяване на инициативите в цялостната ѝ политика.